легло на заекващи /izlishnoedasepritesnqvateveselin.vlasath.org/ минава в статичен режим.
съществува: първи март, 08 / 24 април, 08
завършваме с 34/5 публикации и известно участие на трети лица
бъдете информирани повече без информационен бюлетин
до! (тук ще публикувам евентуална нова връзка)
нов адрес със следващо динамично съдържание:
мартина, благодаря ви
възможно е да подозирате размера на моята благодарност, но — съмнявам се в това аз
но в други неща не се съмнявам
във вашата доброта и красота
искам да бъдете озарена и благословена от човеци, не от богове
боговете, казват, бързо прощавали
хората, никак
: )
аз отново потеглям
по пътищата ежедневно умират хора
ако аз бъда един от тях
ще съм пълноценно умрял
не плачете за мен тъжни деца, не плачете
вашите сълзи са умъртвили нетленната ми плът
(паролата за този компютъра е близо до захарна фабрика; късмет:)
някои издигат паметници всякакви
аз ще вдигна глава
и ще погледна за вас
висок е, висок е моят монумент
за вас
shine on!
На бюрото, на бюрото. Пиша, пиша. Върху бюрото поставил пишещата си машина. Върху моето удобно бюро, бюро, което то на земя, живял някога съм, се намира.
Бургас, сутрин колко си празен. Един такъв замръзнал си. Като в сън се ширя през теб и поставям спомени, като в компютърна игра в твоите градинки, улици и места, места, места за пиене.
С нови усещания. Засаждам в теб своите нови усещания. Покривам старите места с нови усещания.
Набирам текст на пишещата си машина, която машина пишеща не биха я нарекли дори, върху красивото мое удобно бюро и стол такъв. Набирал хиляди букви тук, отново го правя.
Знаеш, нов не съм, нито увехнала тръстика. Аз съм същия този веселин, просто.
Последните двайсет минути от пътуването, първите двайсет мои години. През терасата удоволствие изпитвам да те анализирам. А ти, мамка ти, старче — туптиш се тъй.
В ръката си държа, отпивам от бутилка кока-кола лайт. Отпивам от бутилка първото попаднало нещо, защото внимание не мога да отдам на течности поемайки, ти си там — отпред. Теб гледаме.
Не ми липсва. Ще те напусна отново. Но пука ли ни, бро? Ние в себе си помежду разказваме и белези оставяме. Та ние сме проклето едно, помниш. Няма да остане забравено, да остане забравено изстрадването на всеки един, казват, нормален ден в теб. Всяко едно прибиране от даскало. Всеки един ден в даскало. Улици, през които аз съм преминавал, да, много пъти. По тях ще спра, спрях да крача, но повярвай, там дето крача говорят и пишат за твоите деца. Твоите деца на тъгата искат да слушат за теб, но да те видят — не.
Отгледал си ни. Заложил си в нас свещени предразсъдъци, ужасни страхове. И благодаря ти. Учат очите влажни да бъдат. А аз, благодаря, ще ги боря далече. Разбери, ще ги боря далече.
Изкарай следваща серия тъжни деца. Изкарай, та да пишат и изкормят света.
Бургас, просто име. Варна, просто име. Силистра, просто име. Димитровград, просто име. Ямбол, прости, че късно аз за теб научих, просто име. Петрич, къде се беше ти укрил, просто име. Да се науча аз да пусна, пусна, пусна всички просто имена искам.
Благодаря, че изгради в мен чувството за невъзможност. Аз ще го превърна в невъзможно.
Никога обичан ти, баща по име.
Странна случка с куче през нощта Марк Хадън
ISBN 954-330-002-X | не притежавам
Целувката на жената-паяк Мануел Пуиг
ISBN 954-529-443-4 | притежавам
Ангели на самотата Джак Керуак
ИК, ЕРА, София, 2001 | не притежавам : )
Питай прахта Джон Фанти
ISBN 954-949-012-2 | притежавах : -|
(през 1997 е излязла на българския пазар Мечти от “Банкър Хил”, Джон Фанти; молим, забелязалите книгата да използват най-близката точка до Интернет; благодарим)
на масата — масло, мед, хляб и почти към края си майонеза.
мартина! да, същата мартина.
искам да ви пусна shine on на the kooks
съжалявам, че песента е от новия албум, който повечето хора, които познавам, отричат, а и групата не се обича, уви, много
всъщност
ето защо
ме порази
това желание
Safety pins holding up the things
That make you mine
About your hair you needn’t care
You look beautiful all the time
Because you’re not done
Why do you bite the hand that feeds you
Why do you?
Why do you bite the hand that feeds
надявам се моето желание да бъде изпълнено до 27 часа
веселин
На този ден, преди двайсет години, се е родил Веселин Димитров Власакиев. Историята мълчи за него.
[Read more →]
хайде
тази вечер без самоубийства
е, снощи се опитахме да подкараме радио
писах два пъти за
което никак не ми се върза с
тази вечер няма радио, сам съм
не успях да хвана магазините долу
та митко сподели хляба си с мен
отворих си консерва и замазах с хубаво масло
странния вкус на — хубава преди — скумрия в доматен сос
имам още две
мартин днес сподели че бъдещата ми съпруга щяла да се раздели с мен след трийсет минути
щото — гледай — нямало да й споделя информацията — слизане до магазина
бъдеща съпруго, днес не успях да сляза до магазина!
в кухнята е ужасно мръсно
чорапите отново свършиха
мартин — не съм сигурен дали днес — сподели, че навсякъде имало боксери/гащи
ама вярно си е — навсякъде има боксери и им се кефя; и чорапи има
нещо не се получи гледането на the source
с мартин само глупости мога да правя
баси
остана една бира, която в момента се пие
great american writer е нещото, което хора обичат да кичат други невинни такива
щото е глупаво
просто никой не иска да направи видео запис на куче пред общежитие
е, кучето с влажно езиче е също толкова great, колкото и всеки един ентусиаст, имал късмета да бъде издаден, че видиш ли — прочетен
щото накрая излизаш на улицата и писателите изчезват
появяват се трамваите и единствените живи писатели вътре — хората в трамваите
е, убеди ме в
щото накрая … ама хайде да не споменаваме ‘пускаш си телевизора’,
щото аз не притежавам такъв и вече не мога да негодувам
забравил съм
всеки има право да бъде простак, щото тъй е най-лесно
не отнемайте леснотията от хората!
иска да сере: бе пусни го да сере
ако ти спреш да сереш, той може да се замисли
ама само тогава! помни
щото, виж
уважение отдаваме на хора дори когато с нас човек не присъства
кво уважение ще отдадеш ти ако в когато си сам мачкаш книги и плюеш по фотографии
съжалявам, губиш ме като читател
ще си намеря ново заглавие
едно едно едно едно, хайде
снощи група хора дадоха началото на esperanza/софия, което може и да не умре напълно в забрава
всъщност трябва да си поиграем малко с качеството на потока и да не вадим музика от слушалки + микрофон
кодирахме в ogg/vorbis, което може да е стреснало някоя платформа
имам голямо желание също така да включваме към потока директно гости, но нека първо да вкараме в ред нашето излъчване
би било забавно и ако се заформи някъде нещо community, където да се дебъгват проблеми и дискутират излъчвания преди/по_време/след/ВИНАГИИИИ : ) / диви крясъци
да, мишо, ние съществуваме _(’)_ /древна статуя/
so say we all!
http://katt.wtf.be:60013/spp.ogg
в момента е някъде около 15:07, а до публикуването на този текст часовникът ще е напреднал с известно, но
на погледа на четящите и търсещи странични емоции искам да оповестя и успешно да рекламирам мой предстоящ продукт
предстоящ му да се реализира съучастнически с щурец/мартИн/shturec.vlasath.org; всъщност моето ефирно участие е спорен момент, но
радио излъчващо се почти само през/из/над/под мрежата, онази голямата
надявам се излъчването да започне около 23:30, като действителното му случване ще е див късмет, защото доколкото си спомням, от клиентско гледище, имахме един досаден проблем време оно
с мотивация моля сдобийте се на: http://shturec.vlasath.org/?p=277
е, ние ще се заредим с бира и …
пък ти ако искаш ела да бъдеш единствения ни слушател!
и … радиото ще продължи излъчването докато не умрем, пък после ще гледаме the source
при положение че поискате да се почувствате по-дълбоко в
ние ще присъстваме във trantor@conference.jabbeth.net, което само по себе си е jabber стая, но знам, че ти не използваш и не познаваш тази технология — ще бъде тихо
най-забавното ще е ако в 23:32 настъпи краят на света и бирата ни се стопли в случая
-
този път разполагаме с по-широк канал, така че България, ела повече
Ще ти задам следния въпрос, Веселин?
За какво си мислиш, когато си сам?
когато не си отвлечен от забавностти
когато си гледаш непривлекателните боси крака или с нещо върху тях
а знаеш, човек може да бъде сам и сред хора, а ти си привлечен от тази клауза
с какви емоции са придружени, не краката
Защото мислите са ужасно мръсни, моите. О, Господ, как контролираш своите мисли?
Когато тръгна да се подлагам на приятната инерция, аз генерирам в повечето случаи непривлекателни мисли, които не бих споделил. Дори как бих могъл да извлека цялата тази слуз на повърхността с голи ръце?
Аз съм лош човек. Опитах се да плача за своята осъзната гнусота, но тези доминиращи непривлекателни и отвличащи ме от съкровеното ми и интимно чисто аз пазеха очите ми сухи. И тогава се сещах за добър човек, човек с неосъзната за теб достатъчно доброта, просто защото ти не притежаваш; за добрия човек добри хора няма — те просто го изживяват. Очите ми се навлажняваха в моменти, когато успявах да извикам себе си. Себе си, който плаче за моята частна трагедия. Трагедия? Аз създавам и поддържам глупака в себе си. Разбрах — по-лесно ми е да бъда лош човек. А страхът и несигурността ме тикат вечно по-сладките и лесни пътища.
Започна да ми става ужасно трудно да викам себе си отново и отново. Защото зад просълзените очи е нетърпимо, нечовешко. Искам някога да бъде един човек, а не група гавреща се с едно жалко човешко тяло.
Не спах. Опитвах се да извикам една, една сълзичка за сухия си поглед. Една сълзичка за добрите хора, някога попадали под краката на тази група вътре, в рошавата неумееща да задържи поглед глава.
‘продължаваш да живееш така или иначе’ ми дава възможност да си задам въпроса ‘защо?’
защо не превъзмогнеш тази осъзната грозота
уморих се да превъзмогвам и да отправям въпросителни думи към
стига ми да преживявам, преживявам всеки 24 часа
защото няма значение вече за мен къде ще съм следващите 24 часа
те са там, аз под тях; тъжен, когато успея
тъгата е лукс
‘продължаваш да живееш така или иначе’ докато просто един ден се лишиш от тази опция
защото ако имах силата да се самоубия, щях да имам силата да задържам погледа си
ако някога задържа погледа си, подай нож
ще го забия в крака си
защото пред теб аз трябва да бъда сигурен че действително съществувам
а не си проекция на
Седя. Главата ми преведена надолу. Символ на срама. И си мисля за моето спасение — за моите листи и син химикал. Ръкописите, които извличат част от слузта за мен. Ръкописите, които са толкова ревностно пазени, не защото се страхувам от масата тъпаци независими красавци, а защото биха съсипали малкия веселин вътре, ако той разбере, че са попаднали в ръцете на добри хора.
ръкописите, върху които прахта пада непретенциозно
Не е сигурно колко още ще издържи малкият веселин вътре. Сълзата на един добър човек са трийсет и три негови разкъсвания, а после просто готина възможност да се възстановиш. Е, за следващите. А при всяко възкръсване на плътта, тя губи част от стойностите си. Следващата сълза може да бъде неговата смърт.
Плачете добри хора, плачете! Плачете, защото аз вече започнах да се съмнявам и в горещите си сълзи.
следните широкопопулярни български думи, изписваме:
грозен, лъжа, презрение, предателство, мизерен, жалък
и любов да подчертае
е, сега подреди тези думи така, че да бъдат почувстване, а не осъдени на време
човечеството има право да знае, има право да чувства
човек човека трябва всеки да почувства
Какво правя? За какво си мисля? Защо +нещо?
Моят отговор. Как бих могъл да ти отговоря, когато застанеш пред мен с желанието за един простичък диалог? Та аз не мога да говоря. И не обвинявай моето заекване. То е резултат. Моето свещено оправдание!
простичък диалог; ти няма да го понесеш; ти си добър човек
след час за мен можеш да бъдеш долен измамник, но
това няма да е дефинирано от малкия веселин
мога да те спася само тогава когато не знам за теб и не те виждам те забравя
а те не позволяват
те се кефят на всяко едно от трийсет и трите разкъсвания
те са моята публика след двайсет и четвъртия час
затова не пожелах нова
тук боговете нямат власт; боговете помощ за мен не могат подирят
боговете за мен са човеците
обичам хората
обичам допира до хората
молитвата е концентрация
малък веселин ти който си вътре
да бъде погледът ти
да бъде опитът ти
както да избягаш
така и да се бориш
молим
— —
ето защо съм щастлив
Каква музика да избера този път за пране на чорапи? Да, защото отново свършиха. Бързо ли свършиха или просто не мисля често за своите чорапи. Не мисля често за своите гащи.
Трябва нещо да повдигне прането, а kooks вдигат. А ще ускорят ли времето за мен? Хайде, деца! Времето тече бавно. Цялата забавна индустрия се крепи на шибаното бавно време.
По някое време сутринта или може би вече обяд, съквартирант влиза в стаята ти да те пита ‘пи ли снощи от водата?’, а аз инстинктивно, секунди преди да влезе, съм отворил очи да му отдам нужното внимание. Накрая завършва с ‘трябва да ми дадеш осем кинта’, отпушване на мръсните канали или нещо такова.
И си мисля как все още самоубийството не се рекламира в паузите между изпълненията на хора, които цяла страна не обича, но профилактично си гледа. Не сме католици, хе. А може би наистина не съм гледал скоро телевизия? Полезно е да знаеш кой е най-големият на деня, нали?
Докато хора огорчени от своята популярност остават зад себе си томове ненаписани книги, аз ям корнита, щото може би рекламите от времената, когато гледах телевизия още са ми в бавната, заекваща тиква.
Пералните са човешката несигурност към прането, а мръсните чорапи са минотавър с котещи език.
Строежите са почти готови. Три. Дали и след като пукна ще си стоят там? Само при положение, че не бомбардират дотогава София, пфу.
Защото трябваше да му повярвам още тогава — всички сме пъпеши. В изпрани панелени кутии, готови за пазара.
Как може, Златане, животът да е кучка? Пъпеш такъв! Животът е музика, пране и музика. А в промеждутъците просто консумираш прането си. Ето това е животът. И около Земята няма увита змия, Джак. Около Земята има накачулени пъпеши борещи се за … (сладко).
Е, мама му стара! След като НЕ остане природа, всички ще си заминем. Рекламите за бързо и безболезнено самоубийство няма да са необходими, оставките също.
Бе не знам какво има след смъртта, ама ще се накефя да помним. А помни ли ме млякото, което сладко изпих снощи? И сигурно ново ще си купя, и сигурно марката няма да е същата, защото си избират една кутия произволно и ми я връчват, а аз никога нямам претенции към тях. Те са нашите крале, кралю — продавачките на мляко.
What am I to do with all this silence
Защото ме кара да живея в кутия.
Защото ме кара да се мъча да си спомням себе си всяка вечер след загубен ден.
Защото не знам кой е?
Защото затваряме прозорците си.
Shy away, shy away phantom
Run away terrified child
На кого да споделя чистата си мъка?
I’m better off without you
(…)
Ah, look at all the lonely people
Успокоението е в следващия път на забравен себе си. Красота и чисто бельо.
Where do they all come from
преди известно време имаше една подкастова афера
та ето го моето живо послание
[Read more →]
едно възможно начало, което може да ви отврати : )
начало начала начала
[Read more →]