легло на заекващи

манирт е дърво, което ще засадим пред парламента

Събудих се в леглото на Тошо с ‘весо, хъркаш + говориш насън, щото си пич‘ върху една салфетка написано със синия маркер за упражнения (забравих наименованието; убегна ми бе). А той бдеше над мен цяла нощ. Благодаря.

За всеки един вчера се е случило нещо на 27 март, смея да предположа. Всеки е преживял по различен начин мятащите се хора пред себе си, снощи. А други са прекарали вечерта си сами, което не изключва мятане. Исках да бъда независим рецензент и да кажа пред вече спрелите своето независимо мятаме хора ‘вие сте моите живи хлебарки‘, но не бях и не го направих. Но те са моите живи хлебарки.

За мен е цяло предизвикателство да стоя там и да ги гледам, честно. Човекът с цигулката продължава да бъде моят idol. Не мога да му запомня името. Косьо, да. : )

В стаята на Тошо снощи също почувствах, че старите приятели не умират толкова бързо, колкото предполагах или поне един от тях не е умрял все още. Ако преодолея страха от заекването си, ще пътувам сам на стоп до Варна от Бургас. Да видим, веселин.

Пишем си за заекване. Вчера си купих носни кърпички, а днес масло. До някаква степен тези продукти ми бяха критични и се налагаше всеки път да искам от някого кърпичка и да пропускам закуската си. Продавачките всъщност не са толкова страшни, мамка му. Страшни са! Много по-лесно е да преодолееш заекването си, отколкото да ходиш до 345. Повярвайте : )

В апартамента бяхме останали само аз и дете. Ще ви издам една тайна от кухнята на дете — тя блогваше в своя тефтер. Очаквайте скоро разтърсващи откровение на детски му работи.

Избраната статия днес в bg.wikipedia е за трамвая.
Защото ние знаем колко обичаме трамваите. Нали, веселин?

А от проклетото заекване е останал само страхът. Мамка ти, заекване. Обичам те!

Не е късно да хвана лекцията …

Filed under: ядро by веселин - 2 Comments →

Вчера не заеква, когато говори с новите хора. Преди да заспя, си мислих за това. Стана ми хубаво.

Преди изчезването на черния портфейл на Калоян, той сподели.

Луната в стаята е същата както преди месец. Ям на лунна светлина с малко помощ от фенерчето на телефона. И компютърът допринася с някаква светлина.

Оповестяването било безсмислено, казва. И далеч съм бил от онези проблеми, също казва. Без да го споделя го чувствам, чувствам го него по този начин — нищо/той. Но точно за това искам да греша. Искам, затова фактите подкрепящи нищото/той ме натъжават. Тишина. Красивото цвете не мирише. Или, изсъхналото цвете ухае?

Ремонт по линията на петицата. Към Красно село улових временно обслужващия линията автобус.

Нощта е пролетна, но липсата на светлина успешно предразполага към малки тъги, които всъщност нямат общо с липсата на светлина. Има улични лампи.

Спомена, човек спомена, бил се влюбил онзи ден вчерашен в пет човека. Бяха вдъхновяващи, да. Те не говореха за другарчетата си, а усмихваха тъжните деца насядали около тях. Те не са готини, те са действителни.

Губи се, все повече се губи, смисълът от проблема ‘разбират ли ме‘. Защото ако математиката беше човек, то щеше да е майка на тъжните деца. А вълнувал ме е проблем такъв, защото искам да обичам приятелите си. Спрях. Случват се тези неща чрез тишина. Искам действителност, не говорня.

Стана ми хубаво, на мен също, когато Калоян сподели наблюдението си в автобуса преди безследно да изчезне портфейлът му, което последствие се опита да изпари генериралото се щастие. Само го подчерта.

Вярно. Расте тя. Колко вярно е това за незначението на времето в областта на човешките отношения.

Да бъдем интимни с теб. Да споделя незначението с теб.

Свят, бъди интимен. Аз ще те кача.

Днес говорих със Златко и Виктор заради онази причина. Заради нея. Кога ще престана? Интересен въпрос за едночасова разходка, да. Трамвайната линия бе в ремонт …

стара загора танцува
кюстендил малко интересно момиченце

хасково майка с цици
момчиловци случва усмивки

пловдив играе с огъня
имаше и смолян
смолян не владееше ли звуците?

бургас мрън мрън : ) бръкнаха ми в окото

не успявам да намеря блога на каналин и други теории; знам само blogspot и stop

не ме разбирал, писа мишо / (мишо, оправи си връзките на публикациите; тези, които нямат заглавия) / написал го е. разбрало се е. забранявам на света разбирам.

луната мина зад кърпата, която мартин използва за къпане у дома; но леко само трябва да променя позицията си, за да успея да я видя отново

бягаме от действителността; хубаво ми звучи в този момент, хубаво
а тя е първа публикация от wordpress25rc1

не забравяй природата на бюлетина; природата на бюлетина

музиката в ушите ми няма нищо общо/няма и нищо лично към; тя е път към онази действителност горе

Filed under: ядро by веселин - 3 Comments →

умрях

—

след това мога да бъда спокоен

не съм бил аз буден скоро през този този тъй некъсен час
мишо рожден ден мина
youtubevbox7bgwordpress23000000музикамузикабягай

—

и тъй като съм мъртъв мога да благодаря на 2 300 000 за желанието им да живеят отбелязвайки го

—-
02:23 // wordpressdotcom // 108,479 new posts today

—
утре заповядайте на рожден ден на михаил
простете за утре — днес

—
2:25 // wordpressdotcom // 108,643 new posts today

е, това бяха само 164 нови публикации в една малка рамчица. приятно четене.

и ако не са ви достатъчни

2:29 // wordpressdotcom // 108,844 new posts today

добавете още 201

в една минута има само шейсет секунди; утеха
2:34 // wordpressdotcom // 109,132 new posts today

колебая се
288

а ти кога намираш своето време?
не познаваме времето

ти ни познаваш
за това се молим

да бъдем за теб ние, а не хеч new posts today
аз съм веселин и се притеснявам

няма да мога да изгледам видеото от вчера
да прочета постовете от оня ден
да разгледам снимките от декември

съжалявам
не искам да те обидя

но мечтая за прости неща
статистика за прости неща
статистика за чужди светове
статистика

ела, вземи моята бройка

днес си намокрих краката
днес си купих хляб
а в кой ден от седмицата има най-голяма гъстота на хляб?

днес свирих на непознат мен инструмент
днес ли беше

109,809 new posts today
е, смелост нямам, а те растат
някой се изповядва, а аз не спа
някой обича, а аз не чета
някой мрази, а аз пия
някой просто тества, а аз търкам

питай ме какво искам
стига толкова смърт за днес

оживях

2,300,013 new posts today

: )

чудесен край, не би

не сме сами
обясни следобед
и намира ще те оставя
обясни

ела да отчиташ МОЯТ СВЯТ
липсваш

тъжни деца, направете си блог
изгледайте едно видео
пуснете три

тъжни деца, усмихнете се
за вас светът се е погрижил
забавни
има видео
благодаря

сигурен ли да бъда
че след смъртта
спират да броят

защото

искам да те обичам с мравките
искам да се разхождам с теб сред мравките
защото

заради мравките ми е трудно да те обичам

не мога да те обичам
защото мравките пълзят по земята
а мравките не съм виждал, скоро

и дори когато отново започна да те обичам
аз
ще те изгубя като любов
защото

ние губим, мравките

и след като несправедливост царува
защо не вземем да я напием
па вземе и да нощува
у нас

вяра

току-що вие станахте свидетел на първия моя любов

000,001 new моялюбовs today

благодаря, да присвоява не, благодаря
за рождения си ден искам тениска с него надпис
нека светът се научи да общува
защото Бог си няма блоГ, проклет залог

имам приятели арабисти
ако арабистите имаха блогове
ако имаха блогове арабистите
щяха да прекарват времето си в youtube, ама vboкс

никой не знае кои са арабистите

арабистите са тайна организация, която организира тайно други организации
и всичко това с организационна цел
арабистите започват своето съществуване винаги следващата година
ако сега е 2008 то те ще започнат активната си дейност през 2009
думата арабист
както и както
произлизат от %$#*($@($#древно*($*#((ахамсз
в чист вид
те са любов
а любовта, не парите, движи света
защото любовта движи парите
а оттам объркването с арабистите

а разделя ли една моя любов мога да получа повече от един new posts today
е, (…)

Filed under: ядро by веселин - 1 Comment →

a person who is able to write and has written something

Те пазят тайните на индивидуала. Те го разбират и пишат за него. Книгите им се съхраняват в паметта. Паметта на човечеството е в главите им. Дефинираш си приятели, а те страдат под нечии крака някъде. Помнят.

Хлебарките са единствените живи писатели, а дори не притежават читателска маса. Те притежават нас.

Ако някога посмееш да наречеш себе си писател, си спомни за хлебарките. Нима искаш да наречеш себе си хлебарка?

—

Не научихте що е мълчание, пъплещи черни точки! Изкарайте една нощ върху легло на заекващи.

a shared on-line journal where people can post diary entries about their personal experiences and hobbies

Filed under: ядро by веселин - No Comments →

Искам lastfm да преустанови напълно работа или да стане недостъпен за потребителите от България и всяка друга страна с нестабилно население.

Ако гореспоменатото е твърде радикално, нека се създаде умен двигател за филтриране на регистрираните.

Освободете музиката от статистиките! : )

Filed under: искам by веселин - 1 Comment →

Михаил, черупките се нуждаят от минимална доза активност, за да бъдат обърнати и разгледани отдолу.

Моля, не се хвърляйте под ничия кола. Зад синевата се простира нова.

wordpress::features
http://wordpress.org/about/features/
Easy Importing — We currently have importers for Movable Type, Textpattern, Greymatter, Blogger, and b2. Work on importers for Nucleus and pMachine are under way.

Онези петъци бяха илюзия. Тези петъци са илюзия. Къде е реалността тогава? Ще ви отговоря. Истината е в прегръдката. Там се крие щастието, а то е смисълът. Истината в тъгата. Истината в сбогуването. В последния вагон на влака.

Истината да разкриеш тайна, която да стане тъмно синя с оттенък на розово.

Докато вината за всичко случващо се е изцяло моя. Виновен съм за желанието на кучето да опикае раницата ми. Виновен съм за всички боклуци из градинките. Виновен съм за закъсняващите влакове. Виновен съм за сълзите на всички тъжни деца. Виновен съм за вашето недоволство, както и за безсмислено изпитите четири бири. Виновен съм за пасящите коне в студентски. Виновен съм за прегърбения дядо и неговата пасящите в същите тези боклуци крава. Виновен съм за нещастните хора в 280. Виновен съм за всяко лошо настроение по света и отвъд границите на познанието ни. Виновен съм, че съм прочел и отговорил на вашето откровение. Виновен за всяка една ваша заблуда.

Единственото нещо, за което не съм виновен, са моите действия. Невинен до последната сълза, съм аз. Благодаря.

Открийте своята истината и я пазете ревностно. Пазете я, защото истини днес се крадат до безобразие.

Вие сте добър човек, но как да убедя другите?

Една последна опция винаги ще съществува. Духовното безделие. Сигурни в своята смърт, ще преживяме човешки души до часа наш последен.

И въпрос последен, който задали сме си ние с друг човек взаимно. Заеквате ли, когато говорите си сам?

Filed under: ядро by веселин - 1 Comment →

Няма я. Питай прахта, я няма. Липсва от рафтчето с книги. Как хубаво щеше да се впише сега, да ми напомни за себе си отново. Да изживея прахта отново.

Няма я. Книгата я няма.

Липсва ми. Тъжно е. Поглеждам към рафтчето и не виждам я. Не виждам питай прахта.

Кого да питам сега? Нея я няма, а аз оставам сам сред чистота.

Моля ви! Искам Лайла. Искам Лайла на Пърсиг. Аз скоро не ще възстановя там питай прахта.

А ти тъжен ли си, човеко? Липсва ли ти прочетена книга?

Чувстваш ли, човеко? Чувствал ли си? Можеш ли да живееш сам? Кого питаш, когато имаш въпрос? Открил ли си? Разбра ли? Докосна ли? Ама остави тази бира на масата и си припомни всеки един банален въпрос, молим.

Нека получа Лайла. Нека не спра да тъжа. Искам да чувствам в болка през дъжда.

Ще питам Юго. Помогни ми, Юго. Нека разкажеш нещо за себе си. Нека вдъхнеш кураж.

И утре какво? И утре какво, човеко? И утре … какво? Утре отново ще бъда сам и ще питам, ще питам за прахта. Кога ще ми върнеш прахта? Искам да загубя отново! Моля те, върни ми прахта!

Искаш си отново прахта, смешни заекващ човеко. Що не легнеш в прахта?

Filed under: ядро by веселин - 1 Comment →

Какво се получава, когато вземем wordpress и prologue?

Веселба! *регистрация* | *gravatar*

Времето може да е усойно, но това не бива да ви притеснява. Намерете си китка зеленина!

Filed under: ядро by веселин - No Comments →

рей бредбъри/ray bradbury

Бредбъри го свързвам с един бърз следобед и прибиране към къщи през нощните улички.

Някой напълно случайно да разполага с копие на Марсиански хроники?

Серията ден-ден продължава с осми март и деня на детето.

разкажи ми нещо за бредбъри, моля

джак керуак/jack kerouac

Керуак е с две години под Бредбъри. Не е роден в Илинойс, а в Масачузетс. С Бредбъри споделя еднакво по грозота издание в библиотеката ми, която в момента изглежда като след студентско мероприятие.

Е, Джак. Благодаря ти за онази вечер във Варна.

борис виан/boris vian

Забавно. Виан споделя една година на раждане с Бредбъри. Знам че Мартин разполага с копие от негова книга. Понякакъв начин студентите го обичаха, помня. Този път сме далеч от Америка.

—

Доизпивам един студен чай. За първи път пия толкова много от това нещо. Няма да повторя умишлено. Прекарвам голяма част от стаичното си време на терасата. Все още могат да се намерят два стола там.

Стаята. Благодарение на мекото време тя се удължи. Наблюдавам я отвън. Стаята е голяма. Сам съм вътре. Съществува privacy за мен, вярно. Не притежава телевизор. Когато изключа компютъра, оставам напълно сам вътре. Гледам как мига clea. Имам цялата свобода да общувам със себе си. Clea не се вълнува и продължава да мига. Ужасна свобода. На нея се крепи entertainment индустрията, на ужасна. Дори и когато четеш имаш право да общуваш със себе си. Същото важи и за всичко останало, май.

Седиш и мислиш за човек от Илинойс, друг от Масачузетс и последствие се сещаш за французин. Надали те в момента имат тази възможност. Бред е жив. Действително запълваш празната стая с някакви популярни имена, за да не позволиш тя да се изпълни от името само на един човек, който е по-малко популярен, но обезсмисля изкуствената сила на първите трима. Заблудата за споделеното присъствие е на лице. Можем да бъдем спокойни. А реално колко непопулярни са тези три имена. Стаята далеч не е празна. След миг ще се появи друг човешки вид. Не знам доколко мотивациите на онези горе са били да станат част от нечия енциклопедия.

Всички книги започват с обикновено изречение. Трябва ти едно такова за да напишеш книга. След петдесет години ще отправи въпрос към момиче с твоето име приложено вътре. Отговор — отрицателен.

Ще си отваря един кекс, а исках само едно заглавие.

Filed under: искам by веселин - No Comments →

Този текст се превърна в заекващо откровение. : )

Preliminary research revealed that perfectionism appears to be a characteristic of people who stutter (PWS) (Amster, 1995).

… Initial open-trial testing showed promising results as perfectionism and stuttering severity were reduced and communication attitudes improved. CBT significantly reduced perfectionism by mid-point. Stuttering decreased significantly throughout all phases of the study.
(…)

В духа на последните ми наблюдения върху себе си.

Тази седмица няма да осъществя отново голямо количество неща, които са се обявили като възможно за случване. Хубави неща. Неща, които те изграждат и биха били възможни като твое ежедневие.

Без съмнение ще се случат онези задължителните, но с големи усилия, никакво удоволствие от осъществяването им и гадно чувство в устата (отново започвах да си прехапвам езика). Те ще се случат в последния момент, естествено. Защото причини да ги отложа бързо и лесно си намирам. Да не кажа, че почти всеки ден прекарвам една значителна част от времето убеждавайки себе си в благоприятността събитието да се осъществи другата седмица. Това е и причината да ми е трудно да отговарям понякога на въпроса: “Какво прави днес?” Ох, ако можеше само да надникнеш. “Ми, нищо.” Затварям недоволен темата.

Накрая на седмицата ще се чувствам ужасно изтощен и никак удовлетворен. Гадна перспектива, да.

Защо е всичко това? Защо просто не си отмятам задълженията, не изживявам красивите си моменти, а спънките, които ми предстоят в говоренето да приемам философски и опитвам да премахвам със спокойна усмивка? Е, не мога да преживея неизказаността си. Не мога да преживея факта, че следващия ми разговор ще бъде мъчен, незадоволителен и отново грешно възприет. Научих се да бъда заекващ много добре. Практиката беше голяма и продължителна. Да, като всички други неща и заекването се учи. Заекването не е само в прекъсването, хапенето на езика, забавните гримаси и стърженето на зъби. Заекването е навсякъде. То е част от теб. Твоят начин на мислене. Предполагам е добре да спомена, че всичко се отнася само и единствено за моето заекване. Трябва да се отбележи, че не заеквам по рождение, в рода ни няма заекващи хора и ох, колко уникален се чувствам. : )

(поради внезапното си вдъхновение разширих текста и не всички параграфи притежават очевидно смислена връзка)

Просто защото обичам всичко да бъде точно разбрано? Защото искам да говоря правилно или да не отварям уста? А ако преодолея напълно този мой страх?

Имам отговори на всички мои въпроси. Стигал съм до голяма част от възможните заключение и на няколко пъти съм реализирал кратки успехи. Но моите кратки успехи, зависят от хората срещу мен. Някак успявам да прихвана възможността на успелите да овладеят тялото и душата си (в текущия момент). Създават ми комфорт и увереност. Превръщам се в един уред за отмерване на увереност, който гърми в присъствието на големи, объркани и силно нервни тълпи, които са част от ежедневието на всеки един. Надявам се не на всеки.

Прекарвам твърде много време в пресмятане на възможности. Когато спра, ще те поканя на разходка.

Едно нещо преодолях — хората. Спрях да се интересувам от впечатлението, с което възможно някъде там са останали след една вечер с мен, един разговор. Искрено им съчувствам за неконфорта, който несъмнено съм им причинил. Не общувам ежедневно със заекващи и забравям колко е неприятно. Подкастът на един така наречен заекващ ме заинтригува преди време и идеята да слушам и изследвам речта на заекващите, която е различна, ми се стори интересна. Също така ми напомня, че някъде там съществуват мислещи/търсещи хора с неспособност да се изразяват чрез най-нормалния човешки начин поради купища причини.

Едно нещо не преодолях напълно — специалните хора. Заради тях търся начин за овладяване на гласа си. Нямам други основателни причини. Искам един ден да уважа моите специални хора с леко изразяване и без повече стиснатост откъм чувства.

Наясно съм, че заекването е световен проблем /е, няма приоритета на глобалното затопляне и борбата с тероризма/, с който се борят редица изследователи /в правилната посока?/. Съществуват различни причини и видове заекване. Всякакви speech therapists, в които силно се съмнявам, но те не са виновни, че не заекват (заекващите са виновни за своята тъпа упоритост да крият очевидното; сега си представи един заекващ овен). Моето заекване си остава мое. Интимно и лично. Не мога дори да си помисля за умъртвяване, преодоляване, прекъсване, спиране, притъпяване (?!). Неговото изследване е част от пътя ми, част от желанието ми към разбирането на човечеството. За взимането на всякакви медикаменти мога само да се надявам хората да започнат (всички, всички!) да осъзнават, че душата ‘psyche‘ не се лекува — тя никога не е била болна.

Около мен има хора, които владеят чудесно поведение пред заекващ. Сигурен съм, че не са го придобили умишлено. Аз им се забавлявам искрено, а вие си правете равносметките, когато преразглеждате своите умения.

Filed under: заекване, ресурси by веселин - No Comments →

Как е възможно? Опитвам се да спя върху бюро. Не искам да заспивам. Искам да съм там в 07:30. Брат ми ще е там.

И докато се опитвам да заспя … мисля за връзки. Да, връзки. Нечовешки.

Клавиатурата-клавиатурата. Затова стига толкова.

Filed under: ядро by веселин - No Comments →

Малко преди първи, баба марта ми подари мартеница. Баба Марта от спирката.

Filed under: ядро by веселин - No Comments →

Позволи ни един ден да те обикнем.

Контролите са нашите морални пазители, а ние бдим над разтреперените си нозе.

Filed under: ядро by веселин - No Comments →

За Бургас си спомням със?

Бургас беше добър гостоприемник през всичките тези години-години.

Чувството ми за граници започна да си отива. Унасям се. Виждам само един град. Съществува само един. Един какво?

Искам, искам само хубави спомени от срещите пред телефоните. Искам да живея с тази обаятелна илюзия.

Защото никой няма да посмее да ме санкционира за собственоръчно моделирани спомени.

Само една последна мафия …

Filed under: ядро by веселин - 1 Comment →

Петков, и белите магьосници карат колело.

Дано колегата ви е сигурен в думите си.

Миризливците са пазители на истината.

Filed under: ядро by веселин - No Comments →

Ех, Златко ….

Кучетата плашат се от вас, а за вас третият съквартирант не съществува.

Вие момченца в женски дрешки подозирате, спомен за сняг само притежавате.

Инак за месеца сте поздравен.

Filed under: ядро by веселин - No Comments →

Премахнахме BLOGROLL.

Добавени сме в planet.vlasath.org.

Както и количество статични страници, които се забелязват.

Filed under: последни промени by веселин - No Comments →

Описание на ресурса в около. Прекомерна задоволителност.

Добавяме ‘запивал с’. Водеща част от цялостта. Мотивация и любов.

Критерият, по който се поставят връзки към хора в ‘запивал с’ е ясен, мисля-мисля. Желателно е драгият читател, ако почувства скука, да изследва внимателно всяка една външна препратка към човек.

Достъпът до izlishnoedasepritesnqvateveselin.vlasath.org е достатъчно публичен, но характерът е непреклонно затворен.

Извличат се всички възможни лични данни от посетителя, като на последния му се прави магия за забравяне.

И помнете! Никога не може да бъдете сигурни, че посещавате izlishnoedasepritesnqvateveselin.vlasath.org. Интернет е несигурно и непривично зловещо място. НЕ трябва да се доверявате на текст прочетен тук. Нека съмнението бъде вашата трета ръка, която ще натисне кръстчето на таба.

В духа на уеб20 се толерира активното участие на ПОЗНАТИ лица в izlishnoedasepritesnqvateveselin.vlasath.org. Прегръдки и целувки-целувки.

Не нося отговорност за нечии криви възприятия или липса на свободно време.

Заеквам и на моменти доста правдоподобно. Да не сте се усъмнили! За нещастие отново нямате право да бъдете сигурни в това.

Насладете се на темата писана от Anthony Baggett! (и късмет; отново пече слънце)

Четете Михаил!

(да поставям ли тагове …)

бялото и червеното са случайни : )

@@

Filed under: последни промени by веселин - No Comments →

Конфигурирахме.

Използваме fastway20.

Ям шоколадови пурички и сънят липсва.

Моля, възползвайте се от всички благини, с които wordpress разполага. Черпете, черпете.

Първи март. Красива дата за начало. А първи април колко хубаво звучи за край.

Направихме значителни промени по footer изобилието.

Премахнахме META от sidebar.

Публикуваме текущия текст.

Ууу, колко досадно подробен съм.

Filed under: последни промени by веселин - No Comments →

Welcome to WordPress. This is your first post. Edit or delete it, then start blogging!

Filed under: Uncategorized by веселин - 2 Comments →