искам да говоря леко
Този текст се превърна в заекващо откровение. : )
Preliminary research revealed that perfectionism appears to be a characteristic of people who stutter (PWS) (Amster, 1995).
… Initial open-trial testing showed promising results as perfectionism and stuttering severity were reduced and communication attitudes improved. CBT significantly reduced perfectionism by mid-point. Stuttering decreased significantly throughout all phases of the study.
(…)
В духа на последните ми наблюдения върху себе си.
Тази седмица няма да осъществя отново голямо количество неща, които са се обявили като възможно за случване. Хубави неща. Неща, които те изграждат и биха били възможни като твое ежедневие.
Без съмнение ще се случат онези задължителните, но с големи усилия, никакво удоволствие от осъществяването им и гадно чувство в устата (отново започвах да си прехапвам езика). Те ще се случат в последния момент, естествено. Защото причини да ги отложа бързо и лесно си намирам. Да не кажа, че почти всеки ден прекарвам една значителна част от времето убеждавайки себе си в благоприятността събитието да се осъществи другата седмица. Това е и причината да ми е трудно да отговарям понякога на въпроса: “Какво прави днес?” Ох, ако можеше само да надникнеш. “Ми, нищо.” Затварям недоволен темата.
Накрая на седмицата ще се чувствам ужасно изтощен и никак удовлетворен. Гадна перспектива, да.
Защо е всичко това? Защо просто не си отмятам задълженията, не изживявам красивите си моменти, а спънките, които ми предстоят в говоренето да приемам философски и опитвам да премахвам със спокойна усмивка? Е, не мога да преживея неизказаността си. Не мога да преживея факта, че следващия ми разговор ще бъде мъчен, незадоволителен и отново грешно възприет. Научих се да бъда заекващ много добре. Практиката беше голяма и продължителна. Да, като всички други неща и заекването се учи. Заекването не е само в прекъсването, хапенето на езика, забавните гримаси и стърженето на зъби. Заекването е навсякъде. То е част от теб. Твоят начин на мислене. Предполагам е добре да спомена, че всичко се отнася само и единствено за моето заекване. Трябва да се отбележи, че не заеквам по рождение, в рода ни няма заекващи хора и ох, колко уникален се чувствам. : )
(поради внезапното си вдъхновение разширих текста и не всички параграфи притежават очевидно смислена връзка)
Просто защото обичам всичко да бъде точно разбрано? Защото искам да говоря правилно или да не отварям уста? А ако преодолея напълно този мой страх?
Имам отговори на всички мои въпроси. Стигал съм до голяма част от възможните заключение и на няколко пъти съм реализирал кратки успехи. Но моите кратки успехи, зависят от хората срещу мен. Някак успявам да прихвана възможността на успелите да овладеят тялото и душата си (в текущия момент). Създават ми комфорт и увереност. Превръщам се в един уред за отмерване на увереност, който гърми в присъствието на големи, объркани и силно нервни тълпи, които са част от ежедневието на всеки един. Надявам се не на всеки.
Прекарвам твърде много време в пресмятане на възможности. Когато спра, ще те поканя на разходка.
Едно нещо преодолях — хората. Спрях да се интересувам от впечатлението, с което възможно някъде там са останали след една вечер с мен, един разговор. Искрено им съчувствам за неконфорта, който несъмнено съм им причинил. Не общувам ежедневно със заекващи и забравям колко е неприятно. Подкастът на един така наречен заекващ ме заинтригува преди време и идеята да слушам и изследвам речта на заекващите, която е различна, ми се стори интересна. Също така ми напомня, че някъде там съществуват мислещи/търсещи хора с неспособност да се изразяват чрез най-нормалния човешки начин поради купища причини.
Едно нещо не преодолях напълно — специалните хора. Заради тях търся начин за овладяване на гласа си. Нямам други основателни причини. Искам един ден да уважа моите специални хора с леко изразяване и без повече стиснатост откъм чувства.
Наясно съм, че заекването е световен проблем /е, няма приоритета на глобалното затопляне и борбата с тероризма/, с който се борят редица изследователи /в правилната посока?/. Съществуват различни причини и видове заекване. Всякакви speech therapists, в които силно се съмнявам, но те не са виновни, че не заекват (заекващите са виновни за своята тъпа упоритост да крият очевидното; сега си представи един заекващ овен). Моето заекване си остава мое. Интимно и лично. Не мога дори да си помисля за умъртвяване, преодоляване, прекъсване, спиране, притъпяване (?!). Неговото изследване е част от пътя ми, част от желанието ми към разбирането на човечеството. За взимането на всякакви медикаменти мога само да се надявам хората да започнат (всички, всички!) да осъзнават, че душата ‘psyche‘ не се лекува — тя никога не е била болна.
Около мен има хора, които владеят чудесно поведение пред заекващ. Сигурен съм, че не са го придобили умишлено. Аз им се забавлявам искрено, а вие си правете равносметките, когато преразглеждате своите умения.