легло на заекващи /izlishnoedasepritesnqvateveselin.vlasath.org/ минава в статичен режим.
съществува: първи март, 08 / 24 април, 08
завършваме с 34/5 публикации и известно участие на трети лица
бъдете информирани повече без информационен бюлетин
до! (тук ще публикувам евентуална нова връзка)
нов адрес със следващо динамично съдържание:
На бюрото, на бюрото. Пиша, пиша. Върху бюрото поставил пишещата си машина. Върху моето удобно бюро, бюро, което то на земя, живял някога съм, се намира.
Бургас, сутрин колко си празен. Един такъв замръзнал си. Като в сън се ширя през теб и поставям спомени, като в компютърна игра в твоите градинки, улици и места, места, места за пиене.
С нови усещания. Засаждам в теб своите нови усещания. Покривам старите места с нови усещания.
Набирам текст на пишещата си машина, която машина пишеща не биха я нарекли дори, върху красивото мое удобно бюро и стол такъв. Набирал хиляди букви тук, отново го правя.
Знаеш, нов не съм, нито увехнала тръстика. Аз съм същия този веселин, просто.
Последните двайсет минути от пътуването, първите двайсет мои години. През терасата удоволствие изпитвам да те анализирам. А ти, мамка ти, старче — туптиш се тъй.
В ръката си държа, отпивам от бутилка кока-кола лайт. Отпивам от бутилка първото попаднало нещо, защото внимание не мога да отдам на течности поемайки, ти си там — отпред. Теб гледаме.
Не ми липсва. Ще те напусна отново. Но пука ли ни, бро? Ние в себе си помежду разказваме и белези оставяме. Та ние сме проклето едно, помниш. Няма да остане забравено, да остане забравено изстрадването на всеки един, казват, нормален ден в теб. Всяко едно прибиране от даскало. Всеки един ден в даскало. Улици, през които аз съм преминавал, да, много пъти. По тях ще спра, спрях да крача, но повярвай, там дето крача говорят и пишат за твоите деца. Твоите деца на тъгата искат да слушат за теб, но да те видят — не.
Отгледал си ни. Заложил си в нас свещени предразсъдъци, ужасни страхове. И благодаря ти. Учат очите влажни да бъдат. А аз, благодаря, ще ги боря далече. Разбери, ще ги боря далече.
Изкарай следваща серия тъжни деца. Изкарай, та да пишат и изкормят света.
Бургас, просто име. Варна, просто име. Силистра, просто име. Димитровград, просто име. Ямбол, прости, че късно аз за теб научих, просто име. Петрич, къде се беше ти укрил, просто име. Да се науча аз да пусна, пусна, пусна всички просто имена искам.
Благодаря, че изгради в мен чувството за невъзможност. Аз ще го превърна в невъзможно.
Никога обичан ти, баща по име.
хайде
тази вечер без самоубийства
е, снощи се опитахме да подкараме радио
писах два пъти за
което никак не ми се върза с
тази вечер няма радио, сам съм
не успях да хвана магазините долу
та митко сподели хляба си с мен
отворих си консерва и замазах с хубаво масло
странния вкус на — хубава преди — скумрия в доматен сос
имам още две
мартин днес сподели че бъдещата ми съпруга щяла да се раздели с мен след трийсет минути
щото — гледай — нямало да й споделя информацията — слизане до магазина
бъдеща съпруго, днес не успях да сляза до магазина!
в кухнята е ужасно мръсно
чорапите отново свършиха
мартин — не съм сигурен дали днес — сподели, че навсякъде имало боксери/гащи
ама вярно си е — навсякъде има боксери и им се кефя; и чорапи има
нещо не се получи гледането на the source
с мартин само глупости мога да правя
баси
остана една бира, която в момента се пие
great american writer е нещото, което хора обичат да кичат други невинни такива
щото е глупаво
просто никой не иска да направи видео запис на куче пред общежитие
е, кучето с влажно езиче е също толкова great, колкото и всеки един ентусиаст, имал късмета да бъде издаден, че видиш ли — прочетен
щото накрая излизаш на улицата и писателите изчезват
появяват се трамваите и единствените живи писатели вътре — хората в трамваите
е, убеди ме в
щото накрая … ама хайде да не споменаваме ‘пускаш си телевизора’,
щото аз не притежавам такъв и вече не мога да негодувам
забравил съм
всеки има право да бъде простак, щото тъй е най-лесно
не отнемайте леснотията от хората!
иска да сере: бе пусни го да сере
ако ти спреш да сереш, той може да се замисли
ама само тогава! помни
щото, виж
уважение отдаваме на хора дори когато с нас човек не присъства
кво уважение ще отдадеш ти ако в когато си сам мачкаш книги и плюеш по фотографии
съжалявам, губиш ме като читател
ще си намеря ново заглавие
http://katt.wtf.be:60013/spp.ogg
в момента е някъде около 15:07, а до публикуването на този текст часовникът ще е напреднал с известно, но
на погледа на четящите и търсещи странични емоции искам да оповестя и успешно да рекламирам мой предстоящ продукт
предстоящ му да се реализира съучастнически с щурец/мартИн/shturec.vlasath.org; всъщност моето ефирно участие е спорен момент, но
радио излъчващо се почти само през/из/над/под мрежата, онази голямата
надявам се излъчването да започне около 23:30, като действителното му случване ще е див късмет, защото доколкото си спомням, от клиентско гледище, имахме един досаден проблем време оно
с мотивация моля сдобийте се на: http://shturec.vlasath.org/?p=277
е, ние ще се заредим с бира и …
пък ти ако искаш ела да бъдеш единствения ни слушател!
и … радиото ще продължи излъчването докато не умрем, пък после ще гледаме the source
при положение че поискате да се почувствате по-дълбоко в
ние ще присъстваме във trantor@conference.jabbeth.net, което само по себе си е jabber стая, но знам, че ти не използваш и не познаваш тази технология — ще бъде тихо
най-забавното ще е ако в 23:32 настъпи краят на света и бирата ни се стопли в случая
-
този път разполагаме с по-широк канал, така че България, ела повече
Ще ти задам следния въпрос, Веселин?
За какво си мислиш, когато си сам?
когато не си отвлечен от забавностти
когато си гледаш непривлекателните боси крака или с нещо върху тях
а знаеш, човек може да бъде сам и сред хора, а ти си привлечен от тази клауза
с какви емоции са придружени, не краката
Защото мислите са ужасно мръсни, моите. О, Господ, как контролираш своите мисли?
Когато тръгна да се подлагам на приятната инерция, аз генерирам в повечето случаи непривлекателни мисли, които не бих споделил. Дори как бих могъл да извлека цялата тази слуз на повърхността с голи ръце?
Аз съм лош човек. Опитах се да плача за своята осъзната гнусота, но тези доминиращи непривлекателни и отвличащи ме от съкровеното ми и интимно чисто аз пазеха очите ми сухи. И тогава се сещах за добър човек, човек с неосъзната за теб достатъчно доброта, просто защото ти не притежаваш; за добрия човек добри хора няма — те просто го изживяват. Очите ми се навлажняваха в моменти, когато успявах да извикам себе си. Себе си, който плаче за моята частна трагедия. Трагедия? Аз създавам и поддържам глупака в себе си. Разбрах — по-лесно ми е да бъда лош човек. А страхът и несигурността ме тикат вечно по-сладките и лесни пътища.
Започна да ми става ужасно трудно да викам себе си отново и отново. Защото зад просълзените очи е нетърпимо, нечовешко. Искам някога да бъде един човек, а не група гавреща се с едно жалко човешко тяло.
Не спах. Опитвах се да извикам една, една сълзичка за сухия си поглед. Една сълзичка за добрите хора, някога попадали под краката на тази група вътре, в рошавата неумееща да задържи поглед глава.
‘продължаваш да живееш така или иначе’ ми дава възможност да си задам въпроса ‘защо?’
защо не превъзмогнеш тази осъзната грозота
уморих се да превъзмогвам и да отправям въпросителни думи към
стига ми да преживявам, преживявам всеки 24 часа
защото няма значение вече за мен къде ще съм следващите 24 часа
те са там, аз под тях; тъжен, когато успея
тъгата е лукс
‘продължаваш да живееш така или иначе’ докато просто един ден се лишиш от тази опция
защото ако имах силата да се самоубия, щях да имам силата да задържам погледа си
ако някога задържа погледа си, подай нож
ще го забия в крака си
защото пред теб аз трябва да бъда сигурен че действително съществувам
а не си проекция на
Седя. Главата ми преведена надолу. Символ на срама. И си мисля за моето спасение — за моите листи и син химикал. Ръкописите, които извличат част от слузта за мен. Ръкописите, които са толкова ревностно пазени, не защото се страхувам от масата тъпаци независими красавци, а защото биха съсипали малкия веселин вътре, ако той разбере, че са попаднали в ръцете на добри хора.
ръкописите, върху които прахта пада непретенциозно
Не е сигурно колко още ще издържи малкият веселин вътре. Сълзата на един добър човек са трийсет и три негови разкъсвания, а после просто готина възможност да се възстановиш. Е, за следващите. А при всяко възкръсване на плътта, тя губи част от стойностите си. Следващата сълза може да бъде неговата смърт.
Плачете добри хора, плачете! Плачете, защото аз вече започнах да се съмнявам и в горещите си сълзи.
следните широкопопулярни български думи, изписваме:
грозен, лъжа, презрение, предателство, мизерен, жалък
и любов да подчертае
е, сега подреди тези думи така, че да бъдат почувстване, а не осъдени на време
човечеството има право да знае, има право да чувства
човек човека трябва всеки да почувства
Какво правя? За какво си мисля? Защо +нещо?
Моят отговор. Как бих могъл да ти отговоря, когато застанеш пред мен с желанието за един простичък диалог? Та аз не мога да говоря. И не обвинявай моето заекване. То е резултат. Моето свещено оправдание!
простичък диалог; ти няма да го понесеш; ти си добър човек
след час за мен можеш да бъдеш долен измамник, но
това няма да е дефинирано от малкия веселин
мога да те спася само тогава когато не знам за теб и не те виждам те забравя
а те не позволяват
те се кефят на всяко едно от трийсет и трите разкъсвания
те са моята публика след двайсет и четвъртия час
затова не пожелах нова
тук боговете нямат власт; боговете помощ за мен не могат подирят
боговете за мен са човеците
обичам хората
обичам допира до хората
молитвата е концентрация
малък веселин ти който си вътре
да бъде погледът ти
да бъде опитът ти
както да избягаш
така и да се бориш
молим
— —
ето защо съм щастлив
Каква музика да избера този път за пране на чорапи? Да, защото отново свършиха. Бързо ли свършиха или просто не мисля често за своите чорапи. Не мисля често за своите гащи.
Трябва нещо да повдигне прането, а kooks вдигат. А ще ускорят ли времето за мен? Хайде, деца! Времето тече бавно. Цялата забавна индустрия се крепи на шибаното бавно време.
По някое време сутринта или може би вече обяд, съквартирант влиза в стаята ти да те пита ‘пи ли снощи от водата?’, а аз инстинктивно, секунди преди да влезе, съм отворил очи да му отдам нужното внимание. Накрая завършва с ‘трябва да ми дадеш осем кинта’, отпушване на мръсните канали или нещо такова.
И си мисля как все още самоубийството не се рекламира в паузите между изпълненията на хора, които цяла страна не обича, но профилактично си гледа. Не сме католици, хе. А може би наистина не съм гледал скоро телевизия? Полезно е да знаеш кой е най-големият на деня, нали?
Докато хора огорчени от своята популярност остават зад себе си томове ненаписани книги, аз ям корнита, щото може би рекламите от времената, когато гледах телевизия още са ми в бавната, заекваща тиква.
Пералните са човешката несигурност към прането, а мръсните чорапи са минотавър с котещи език.
Строежите са почти готови. Три. Дали и след като пукна ще си стоят там? Само при положение, че не бомбардират дотогава София, пфу.
Защото трябваше да му повярвам още тогава — всички сме пъпеши. В изпрани панелени кутии, готови за пазара.
Как може, Златане, животът да е кучка? Пъпеш такъв! Животът е музика, пране и музика. А в промеждутъците просто консумираш прането си. Ето това е животът. И около Земята няма увита змия, Джак. Около Земята има накачулени пъпеши борещи се за … (сладко).
Е, мама му стара! След като НЕ остане природа, всички ще си заминем. Рекламите за бързо и безболезнено самоубийство няма да са необходими, оставките също.
Бе не знам какво има след смъртта, ама ще се накефя да помним. А помни ли ме млякото, което сладко изпих снощи? И сигурно ново ще си купя, и сигурно марката няма да е същата, защото си избират една кутия произволно и ми я връчват, а аз никога нямам претенции към тях. Те са нашите крале, кралю — продавачките на мляко.
What am I to do with all this silence
Защото ме кара да живея в кутия.
Защото ме кара да се мъча да си спомням себе си всяка вечер след загубен ден.
Защото не знам кой е?
Защото затваряме прозорците си.
Shy away, shy away phantom
Run away terrified child
На кого да споделя чистата си мъка?
I’m better off without you
(…)
Ah, look at all the lonely people
Успокоението е в следващия път на забравен себе си. Красота и чисто бельо.
Where do they all come from
манирт е дърво, което ще засадим пред парламента
Събудих се в леглото на Тошо с ‘весо, хъркаш + говориш насън, щото си пич‘ върху една салфетка написано със синия маркер за упражнения (забравих наименованието; убегна ми бе). А той бдеше над мен цяла нощ. Благодаря.
За всеки един вчера се е случило нещо на 27 март, смея да предположа. Всеки е преживял по различен начин мятащите се хора пред себе си, снощи. А други са прекарали вечерта си сами, което не изключва мятане. Исках да бъда независим рецензент и да кажа пред вече спрелите своето независимо мятаме хора ‘вие сте моите живи хлебарки‘, но не бях и не го направих. Но те са моите живи хлебарки.
За мен е цяло предизвикателство да стоя там и да ги гледам, честно. Човекът с цигулката продължава да бъде моят idol. Не мога да му запомня името. Косьо, да. : )
В стаята на Тошо снощи също почувствах, че старите приятели не умират толкова бързо, колкото предполагах или поне един от тях не е умрял все още. Ако преодолея страха от заекването си, ще пътувам сам на стоп до Варна от Бургас. Да видим, веселин.
Пишем си за заекване. Вчера си купих носни кърпички, а днес масло. До някаква степен тези продукти ми бяха критични и се налагаше всеки път да искам от някого кърпичка и да пропускам закуската си. Продавачките всъщност не са толкова страшни, мамка му. Страшни са! Много по-лесно е да преодолееш заекването си, отколкото да ходиш до 345. Повярвайте : )
В апартамента бяхме останали само аз и дете. Ще ви издам една тайна от кухнята на дете — тя блогваше в своя тефтер. Очаквайте скоро разтърсващи откровение на детски му работи.
Избраната статия днес в bg.wikipedia е за трамвая.
Защото ние знаем колко обичаме трамваите. Нали, веселин?
А от проклетото заекване е останал само страхът. Мамка ти, заекване. Обичам те!
Не е късно да хвана лекцията …
Вчера не заеква, когато говори с новите хора. Преди да заспя, си мислих за това. Стана ми хубаво.
Преди изчезването на черния портфейл на Калоян, той сподели.
Луната в стаята е същата както преди месец. Ям на лунна светлина с малко помощ от фенерчето на телефона. И компютърът допринася с някаква светлина.
Оповестяването било безсмислено, казва. И далеч съм бил от онези проблеми, също казва. Без да го споделя го чувствам, чувствам го него по този начин — нищо/той. Но точно за това искам да греша. Искам, затова фактите подкрепящи нищото/той ме натъжават. Тишина. Красивото цвете не мирише. Или, изсъхналото цвете ухае?
Ремонт по линията на петицата. Към Красно село улових временно обслужващия линията автобус.
Нощта е пролетна, но липсата на светлина успешно предразполага към малки тъги, които всъщност нямат общо с липсата на светлина. Има улични лампи.
Спомена, човек спомена, бил се влюбил онзи ден вчерашен в пет човека. Бяха вдъхновяващи, да. Те не говореха за другарчетата си, а усмихваха тъжните деца насядали около тях. Те не са готини, те са действителни.
Губи се, все повече се губи, смисълът от проблема ‘разбират ли ме‘. Защото ако математиката беше човек, то щеше да е майка на тъжните деца. А вълнувал ме е проблем такъв, защото искам да обичам приятелите си. Спрях. Случват се тези неща чрез тишина. Искам действителност, не говорня.
Стана ми хубаво, на мен също, когато Калоян сподели наблюдението си в автобуса преди безследно да изчезне портфейлът му, което последствие се опита да изпари генериралото се щастие. Само го подчерта.
Вярно. Расте тя. Колко вярно е това за незначението на времето в областта на човешките отношения.
Да бъдем интимни с теб. Да споделя незначението с теб.
Свят, бъди интимен. Аз ще те кача.
Днес говорих със Златко и Виктор заради онази причина. Заради нея. Кога ще престана? Интересен въпрос за едночасова разходка, да. Трамвайната линия бе в ремонт …
стара загора танцува
кюстендил малко интересно момиченце
хасково майка с цици
момчиловци случва усмивки
пловдив играе с огъня
имаше и смолян
смолян не владееше ли звуците?
бургас мрън мрън : ) бръкнаха ми в окото
не успявам да намеря блога на каналин и други теории; знам само blogspot и stop
не ме разбирал, писа мишо / (мишо, оправи си връзките на публикациите; тези, които нямат заглавия) / написал го е. разбрало се е. забранявам на света разбирам.
луната мина зад кърпата, която мартин използва за къпане у дома; но леко само трябва да променя позицията си, за да успея да я видя отново
бягаме от действителността; хубаво ми звучи в този момент, хубаво
а тя е първа публикация от wordpress25rc1
не забравяй природата на бюлетина; природата на бюлетина
музиката в ушите ми няма нищо общо/няма и нищо лично към; тя е път към онази действителност горе
умрях
—
след това мога да бъда спокоен
не съм бил аз буден скоро през този този тъй некъсен час
мишо рожден ден мина
youtubevbox7bgwordpress23000000музикамузикабягай
—
и тъй като съм мъртъв мога да благодаря на 2 300 000 за желанието им да живеят отбелязвайки го
—-
02:23 // wordpressdotcom // 108,479 new posts today
—
утре заповядайте на рожден ден на михаил
простете за утре — днес
—
2:25 // wordpressdotcom // 108,643 new posts today
е, това бяха само 164 нови публикации в една малка рамчица. приятно четене.
и ако не са ви достатъчни
2:29 // wordpressdotcom // 108,844 new posts today
добавете още 201
в една минута има само шейсет секунди; утеха
2:34 // wordpressdotcom // 109,132 new posts today
колебая се
288
а ти кога намираш своето време?
не познаваме времето
ти ни познаваш
за това се молим
да бъдем за теб ние, а не хеч new posts today
аз съм веселин и се притеснявам
няма да мога да изгледам видеото от вчера
да прочета постовете от оня ден
да разгледам снимките от декември
съжалявам
не искам да те обидя
но мечтая за прости неща
статистика за прости неща
статистика за чужди светове
статистика
ела, вземи моята бройка
днес си намокрих краката
днес си купих хляб
а в кой ден от седмицата има най-голяма гъстота на хляб?
днес свирих на непознат мен инструмент
днес ли беше
109,809 new posts today
е, смелост нямам, а те растат
някой се изповядва, а аз не спа
някой обича, а аз не чета
някой мрази, а аз пия
някой просто тества, а аз търкам
питай ме какво искам
стига толкова смърт за днес
оживях
2,300,013 new posts today
: )
чудесен край, не би
не сме сами
обясни следобед
и намира ще те оставя
обясни
ела да отчиташ МОЯТ СВЯТ
липсваш
тъжни деца, направете си блог
изгледайте едно видео
пуснете три
тъжни деца, усмихнете се
за вас светът се е погрижил
забавни
има видео
благодаря
сигурен ли да бъда
че след смъртта
спират да броят
защото
искам да те обичам с мравките
искам да се разхождам с теб сред мравките
защото
заради мравките ми е трудно да те обичам
не мога да те обичам
защото мравките пълзят по земята
а мравките не съм виждал, скоро
и дори когато отново започна да те обичам
аз
ще те изгубя като любов
защото
ние губим, мравките
и след като несправедливост царува
защо не вземем да я напием
па вземе и да нощува
у нас
вяра
току-що вие станахте свидетел на първия моя любов
000,001 new моялюбовs today
благодаря, да присвоява не, благодаря
за рождения си ден искам тениска с него надпис
нека светът се научи да общува
защото Бог си няма блоГ, проклет залог
имам приятели арабисти
ако арабистите имаха блогове
ако имаха блогове арабистите
щяха да прекарват времето си в youtube, ама vboкс
никой не знае кои са арабистите
арабистите са тайна организация, която организира тайно други организации
и всичко това с организационна цел
арабистите започват своето съществуване винаги следващата година
ако сега е 2008 то те ще започнат активната си дейност през 2009
думата арабист
както и както
произлизат от %$#*($@($#древно*($*#((ахамсз
в чист вид
те са любов
а любовта, не парите, движи света
защото любовта движи парите
а оттам объркването с арабистите
а разделя ли една моя любов мога да получа повече от един new posts today
е, (…)
a person who is able to write and has written something
Те пазят тайните на индивидуала. Те го разбират и пишат за него. Книгите им се съхраняват в паметта. Паметта на човечеството е в главите им. Дефинираш си приятели, а те страдат под нечии крака някъде. Помнят.
Хлебарките са единствените живи писатели, а дори не притежават читателска маса. Те притежават нас.
Ако някога посмееш да наречеш себе си писател, си спомни за хлебарките. Нима искаш да наречеш себе си хлебарка?
—
Не научихте що е мълчание, пъплещи черни точки! Изкарайте една нощ върху легло на заекващи.
a shared on-line journal where people can post diary entries about their personal experiences and hobbies
Михаил, черупките се нуждаят от минимална доза активност, за да бъдат обърнати и разгледани отдолу.
Моля, не се хвърляйте под ничия кола. Зад синевата се простира нова.
wordpress::features
http://wordpress.org/about/features/
Easy Importing — We currently have importers for Movable Type, Textpattern, Greymatter, Blogger, and b2. Work on importers for Nucleus and pMachine are under way.
Онези петъци бяха илюзия. Тези петъци са илюзия. Къде е реалността тогава? Ще ви отговоря. Истината е в прегръдката. Там се крие щастието, а то е смисълът. Истината в тъгата. Истината в сбогуването. В последния вагон на влака.
Истината да разкриеш тайна, която да стане тъмно синя с оттенък на розово.
Докато вината за всичко случващо се е изцяло моя. Виновен съм за желанието на кучето да опикае раницата ми. Виновен съм за всички боклуци из градинките. Виновен съм за закъсняващите влакове. Виновен съм за сълзите на всички тъжни деца. Виновен съм за вашето недоволство, както и за безсмислено изпитите четири бири. Виновен съм за пасящите коне в студентски. Виновен съм за прегърбения дядо и неговата пасящите в същите тези боклуци крава. Виновен съм за нещастните хора в 280. Виновен съм за всяко лошо настроение по света и отвъд границите на познанието ни. Виновен съм, че съм прочел и отговорил на вашето откровение. Виновен за всяка една ваша заблуда.
Единственото нещо, за което не съм виновен, са моите действия. Невинен до последната сълза, съм аз. Благодаря.
Открийте своята истината и я пазете ревностно. Пазете я, защото истини днес се крадат до безобразие.
Вие сте добър човек, но как да убедя другите?
Една последна опция винаги ще съществува. Духовното безделие. Сигурни в своята смърт, ще преживяме човешки души до часа наш последен.
И въпрос последен, който задали сме си ние с друг човек взаимно. Заеквате ли, когато говорите си сам?
Няма я. Питай прахта, я няма. Липсва от рафтчето с книги. Как хубаво щеше да се впише сега, да ми напомни за себе си отново. Да изживея прахта отново.
Няма я. Книгата я няма.
Липсва ми. Тъжно е. Поглеждам към рафтчето и не виждам я. Не виждам питай прахта.
Кого да питам сега? Нея я няма, а аз оставам сам сред чистота.
Моля ви! Искам Лайла. Искам Лайла на Пърсиг. Аз скоро не ще възстановя там питай прахта.
А ти тъжен ли си, човеко? Липсва ли ти прочетена книга?
Чувстваш ли, човеко? Чувствал ли си? Можеш ли да живееш сам? Кого питаш, когато имаш въпрос? Открил ли си? Разбра ли? Докосна ли? Ама остави тази бира на масата и си припомни всеки един банален въпрос, молим.
Нека получа Лайла. Нека не спра да тъжа. Искам да чувствам в болка през дъжда.
Ще питам Юго. Помогни ми, Юго. Нека разкажеш нещо за себе си. Нека вдъхнеш кураж.
И утре какво? И утре какво, човеко? И утре … какво? Утре отново ще бъда сам и ще питам, ще питам за прахта. Кога ще ми върнеш прахта? Искам да загубя отново! Моля те, върни ми прахта!
Искаш си отново прахта, смешни заекващ човеко. Що не легнеш в прахта?
Какво се получава, когато вземем wordpress и prologue?
Веселба! *регистрация* | *gravatar*
Времето може да е усойно, но това не бива да ви притеснява. Намерете си китка зеленина!
Как е възможно? Опитвам се да спя върху бюро. Не искам да заспивам. Искам да съм там в 07:30. Брат ми ще е там.
И докато се опитвам да заспя … мисля за връзки. Да, връзки. Нечовешки.
Клавиатурата-клавиатурата. Затова стига толкова.
Малко преди първи, баба марта ми подари мартеница. Баба Марта от спирката.
Позволи ни един ден да те обикнем.
Контролите са нашите морални пазители, а ние бдим над разтреперените си нозе.
Бургас беше добър гостоприемник през всичките тези години-години.
Чувството ми за граници започна да си отива. Унасям се. Виждам само един град. Съществува само един. Един какво?
Искам, искам само хубави спомени от срещите пред телефоните. Искам да живея с тази обаятелна илюзия.
Защото никой няма да посмее да ме санкционира за собственоръчно моделирани спомени.
Само една последна мафия …
Петков, и белите магьосници карат колело.
Дано колегата ви е сигурен в думите си.
Миризливците са пазители на истината.
Ех, Златко ….
Кучетата плашат се от вас, а за вас третият съквартирант не съществува.
Вие момченца в женски дрешки подозирате, спомен за сняг само притежавате.
Инак за месеца сте поздравен.