рей бредбъри/ray bradbury
Бредбъри го свързвам с един бърз следобед и прибиране към къщи през нощните улички.
Някой напълно случайно да разполага с копие на Марсиански хроники?
Серията ден-ден продължава с осми март и деня на детето.
разкажи ми нещо за бредбъри, моля
джак керуак/jack kerouac
Керуак е с две години под Бредбъри. Не е роден в Илинойс, а в Масачузетс. С Бредбъри споделя еднакво по грозота издание в библиотеката ми, която в момента изглежда като след студентско мероприятие.
Е, Джак. Благодаря ти за онази вечер във Варна.
борис виан/boris vian
Забавно. Виан споделя една година на раждане с Бредбъри. Знам че Мартин разполага с копие от негова книга. Понякакъв начин студентите го обичаха, помня. Този път сме далеч от Америка.
—
Доизпивам един студен чай. За първи път пия толкова много от това нещо. Няма да повторя умишлено. Прекарвам голяма част от стаичното си време на терасата. Все още могат да се намерят два стола там.
Стаята. Благодарение на мекото време тя се удължи. Наблюдавам я отвън. Стаята е голяма. Сам съм вътре. Съществува privacy за мен, вярно. Не притежава телевизор. Когато изключа компютъра, оставам напълно сам вътре. Гледам как мига clea. Имам цялата свобода да общувам със себе си. Clea не се вълнува и продължава да мига. Ужасна свобода. На нея се крепи entertainment индустрията, на ужасна. Дори и когато четеш имаш право да общуваш със себе си. Същото важи и за всичко останало, май.
Седиш и мислиш за човек от Илинойс, друг от Масачузетс и последствие се сещаш за французин. Надали те в момента имат тази възможност. Бред е жив. Действително запълваш празната стая с някакви популярни имена, за да не позволиш тя да се изпълни от името само на един човек, който е по-малко популярен, но обезсмисля изкуствената сила на първите трима. Заблудата за споделеното присъствие е на лице. Можем да бъдем спокойни. А реално колко непопулярни са тези три имена. Стаята далеч не е празна. След миг ще се появи друг човешки вид. Не знам доколко мотивациите на онези горе са били да станат част от нечия енциклопедия.
Всички книги започват с обикновено изречение. Трябва ти едно такова за да напишеш книга. След петдесет години ще отправи въпрос към момиче с твоето име приложено вътре. Отговор — отрицателен.
Ще си отваря един кекс, а исках само едно заглавие.
Filed under: искам by веселин - No Comments →