легло на заекващи

На бюрото, на бюрото. Пиша, пиша. Върху бюрото поставил пишещата си машина. Върху моето удобно бюро, бюро, което то на земя, живял някога съм, се намира.

Бургас, сутрин колко си празен. Един такъв замръзнал си. Като в сън се ширя през теб и поставям спомени, като в компютърна игра в твоите градинки, улици и места, места, места за пиене.

С нови усещания. Засаждам в теб своите нови усещания. Покривам старите места с нови усещания.

Набирам текст на пишещата си машина, която машина пишеща не биха я нарекли дори, върху красивото мое удобно бюро и стол такъв. Набирал хиляди букви тук, отново го правя.

Знаеш, нов не съм, нито увехнала тръстика. Аз съм същия този веселин, просто.

Последните двайсет минути от пътуването, първите двайсет мои години. През терасата удоволствие изпитвам да те анализирам. А ти, мамка ти, старче — туптиш се тъй.

В ръката си държа, отпивам от бутилка кока-кола лайт. Отпивам от бутилка първото попаднало нещо, защото внимание не мога да отдам на течности поемайки, ти си там — отпред. Теб гледаме.

Не ми липсва. Ще те напусна отново. Но пука ли ни, бро? Ние в себе си помежду разказваме и белези оставяме. Та ние сме проклето едно, помниш. Няма да остане забравено, да остане забравено изстрадването на всеки един, казват, нормален ден в теб. Всяко едно прибиране от даскало. Всеки един ден в даскало. Улици, през които аз съм преминавал, да, много пъти. По тях ще спра, спрях да крача, но повярвай, там дето крача говорят и пишат за твоите деца. Твоите деца на тъгата искат да слушат за теб, но да те видят — не.

Отгледал си ни. Заложил си в нас свещени предразсъдъци, ужасни страхове. И благодаря ти. Учат очите влажни да бъдат. А аз, благодаря, ще ги боря далече. Разбери, ще ги боря далече.

Изкарай следваща серия тъжни деца. Изкарай, та да пишат и изкормят света.

Бургас, просто име. Варна, просто име. Силистра, просто име. Димитровград, просто име. Ямбол, прости, че късно аз за теб научих, просто име. Петрич, къде се беше ти укрил, просто име. Да се науча аз да пусна, пусна, пусна всички просто имена искам.

Благодаря, че изгради в мен чувството за невъзможност. Аз ще го превърна в невъзможно.

Никога обичан ти, баща по име.

Filed under: ядро |