умрях, ма не се получи
На този ден, преди двайсет години, се е родил Веселин Димитров Власакиев. Историята мълчи за него.
—
Chapter 1
Chapter 2
Chapter 3
Chapter 4
Chapter 5
Chapter 6
Chapter 7
Chapter 8
Chapter 9
Chapter 10
Chapter 2013
—

Chapter 1
Преди година вписвах в текст. Първата публикация е от шести март. Легло на заекващи, напълно случайно, стартирах на първи март. Новата година за мен се движи около март месец. Напълно нормално е следващaта година легло на заекващи да спре да се вписва и да започне примерно нещо като дюшек на хижар
. Е, март нещо ще се случи, с разликата, че и аз не съм сигурен какво.
От 2004 насам/натам съм вписвал в около три места под homelinux.*, после беше blog.vlasath.org. Превърна се във veselin.vlasath.org. Първият ми, още тогава гордо наричан blog (чувствах се толкова окрилен от идеята; осъзнавах, че е прeкрасно, но дотам), умря около експериментите ми с тогава единствения ми компютър, който играеше всички роли — от сървър до настолен.
След смъртта на Първия започнах нов, който премина във veselin.org (под всякакви форми). Той следваше тъпата концепция на Първия, не умря, но беше изкормен от уеб мрежата лично от автора си. Архиви се пазят, но аз лично нямам нерви да го чета. Успял съм съвестно да събера много простотия в една база. Най-живият ми спомен е как описвам некадърно един футболен мач игран между назе си. Добави и оплакванията около даскало. Простак!
Е, осъзнаването на това колко малоумно и изключително тъпоумно е да пишеш просто така, без дори да си внушиш за себе си идея, не ми е попречило да стартирам нов подобен блог под veselin.name, който също се пази, но се води кратко (за щастие). Но бях изключително горд с темата (wp-theme) му.
Кипях, кипях тихичко аз. veselin.name се превърна в текст. Вписвах рядко, но винаги бях сигурен в. Затова текст може все още да се достъпва, че дори да бъде читаем от самия мен. Това не означава, че съм съгласен с всичко вътре.
Ето го сега — бюлетинът. В периода, в който спряха да ми бъдат интересни чуждите глупости и реших да се концентрирам върху индивидуалностите, с които някога съм имал възможността да дискутирам [постави тема] или вдигна [постави предмет]. За тях вписвам, тях чета.
А с протестите не ме е страх, че ще изостана, защото просто си имам вътрешен човек. :Р
Chapter 2
(мислех че ще остана в неизвестност, а ти с цялата си наглост на публикация ми изписваш името с голяма буква [: )]; също така се налага да обсъдим пожеланията, но нека го направим под небе + да не споменавам и сериалите, между които се помещавам + кристофър не обича жълтото, но притежава червен оцветител за храна, който му помага да яде индийска такава + е, накрая завършва много мило; благодаря ти, [постави име] : )
е, честит рожден ден, веселин
щото си пич, е казал тошо /таен блог?/
благодаря, тошо
и докато снимам ходя като патка
благодаря, мишо
а на 13 април, 2008 ще ви издам тайната на vlasath.org
vlasath означава роден от ръката на власакиев : )
+ също
през годините се опита да ми бъде наложено варненско местораждане, което си е долна лъжа
роден съм в Бургас!
е, няма да ставам стругар, нито да уча в семинарията/за момента
+ да, да
знам че семинарията не е мехиканското посолство, но ми се струваше чудесна идея
Chapter 3
мама ми се обади три минути преди началото на 13 април според часовника на телефона
писах съобщение за рождения си ден на човек, който не знае, че имам рожден ден и удоволствието е сравнимо с това да ти пишат съобщения за рождения ти ден; надявам се тепърва да ми престои познанство с него
не ме кефят привидно звучащите оптимистично пожелания за рожден ден, установявам
защото, пич — границите са изкуствени, благодаря ( :
Chapter 4
искам нещо действително, което ще ме придружава през цялата година
пожелай ми любов, но и ме обичай
пожелай ми здраве, но и ме пази
пожелай ми щастие, но и ме прави щастлив
пожелай ми космос, но и го дефинирай
пожелай ми действителност, но и ми я създай
пожелай ми шоколад, но и ми купи
пожелай ми подаръци, но и ми вземи
пожелай ми жени, но по-добре не го прави /оф, още един повод за митко/
пожелай ми коли, но с електричество
пожелай ми да спася рила, но и я пази
пожелай ми спален чувал, но и ми изший
пожелай ми оставката на румен петков, но и го помоли
пожелай ми да не стандартизират ooxml, но и им плати повече
пожелай ми по-голямо разпространение на технологията Extensible Messaging and Presence Protocol (xmpp), но [постави възможност]
пожелай ми прегръдки, но и ме прегърни
бе, мамка му, що никой не ми пожела просто едни шибани сълзи
благодаря
Chapter 5
искам
искам калина да се върне
искам ани да се върне
искам и шефът също да се върне
искам
искам приятелите ми да не са безразлични към чувствата на приятелите ми
искам уважение зад гърба на хората
искам по-малко петя в алма алтер и повече алма алтер
искам да пуснат [постави име] и [постави име] по-рано от репетиции днес
искам да разбера кой е крум
искам другата година да живея с мартин, защото ще е интересен исторически момент
искам да не се заблуждаваш и създаваш кумири, щото е тъпо — ти ставаш ли за такъв?
искам да спрат да назовават невинни хора с great [постави държава на английски] writer
щото така ще умре ценен читател
Chapter 6
харесвам новия албум на the kooks, konk
харесвам овча купел
не ми липсва толкова колкото е по закон морето
не ми липсват ученическите години
защото е тъпо нещо да ти липсва като период, пич
не искам куче
не искам да съм отговорен пред животно с невинен поглед
и ако ти си от хората, които вярват в лошия си късмет и не мислят, че всичко, което искаш се постига
аз получих всичко, което искам до този момент
получих danil
получих patt
получих extreme
притежавам здрав нечуплив телефон без име
получих колело
все по-малко ми се налага да използвам различен протокол от xmpp за мигновени съобщения : )
мама и тате се обичат и са заедно
дядо и баба се обичат и са заедно
дядо и баба се обичат и са заедно
дядо веселин власакиев навършва с мен 78
това е най-голямата ми детска мечта с продължение
осъзнах че мога да обичам сам
получих своята любов и горещи сълзи късно вечер под изкуствена светлина
получих световен мир
продължавам да чувствам виктор близък
златко не се променя
Chapter 7
какво не получих и не достатъчно съм се стремял аз
искам да възстановя стабилното си отношение с братовчед си
искам да общувам повече с вуйна
да общувам повече с вуйчо
като за начало по-често трябва да посещавам ВАРНА
искам да благодаря на големия златко
защото той е най-култовият човек
и ужасно тук значи много
ужасно го обичам!
косьо е след него по култовост : )
искам да ти кажа че си тъп ако изразяваш на силен глас че аз да чувам негодувание срещу косьо ПО ВРЕМЕ НА СЕШАААН!
бе, тъп си
Chapter 8
искам да благодаря на митко печатарчето, защото
искам да благодаря на гочо
и да изразя съжалението си че не отидох на хижа рай оня път
искам дидко да си дойде това лято отново в БЪЛГАРИЯ
защото ми е хубаво с него
искам вдъхновяваща българска литература
повече!
искам българи с индивидуалност
без тях вдъхновяващата българска литература просто се изключва
искам да благодаря на всеки, който не строи в арапя
Chapter 9
искам да се възхитя пред чицо ицо, който е дългогодишен приятел на дядо ми веселин
той е на ~82 и е от тези хора които просто те усмихват прекрасно и чисто
той е като големия златко; вечно култов
е, дядо ми и чичо ицо доказват онова с границите
искам през новата година да установя контакт с всички готини хора, с които не съм успял, да : )
искам, кралю, повече тъжни погледи и по-малко иронични усмивки
а аз ти обещавам, че ще се опитам следващия път да заеквам по-малко
честно : )
Chapter 10
заслужаваш да ти стисна ръката
за миг да забравя
последно желание, обещавам : )
искам две тениски както следва:
– обичам мама
– обичам тате
това е!
Chapter 2013
всъщност съм започнал да съществувам точно във ВАРНА
благодаря ви хора
че ме има
: )
влюбен съм в петя от алма алтер … далеч съм и не мога да я гледам … не мога да гледам театъра … липсва ми театъра … не знам защо искаш по-малко петя в алма алтер ще ми е интересен отговора ти … пиши ми на mirolei@abv.bg … за мен тя е сериозна актриса, грациозна е и нейният театър е дълбок и с фантазия, играта и движенията и по сцената са поразяващи … тя оставя следи след себе си … мигове, изящество, прецизност … ще се радвам да ми пишеш … петя пиши ми и ти
Ако я срещнете, кажете й че я поздравявам с тази песен от “Ах, Бродуей, Бродуей” :)Наистина много ми липсва…
I met a boy called Frank Mills
On September twelfth right here
In front of the Waverly
But unfortunately
I lost his address
He was last seen with his friend,
A drummer, he resembles George Harrison of the Beatles
But he wears his hair
Tied in a small bow at the back
I love him but it embarrasses me
To walk down the street with him
He lives in Brooklyn somewhere
And wears this white crash helmet
He has gold chains on his leather jacket
And on the back is written the names
Mary
And Mom
And Hell’s Angels
I would gratefully
Appreciate it if you see him tell him
I’m in the park with my girlfriend
And please
Tell him Angela and I
Don’t want the two dollars back
Just him!
искам да намеря някой чийто свят да ме погълне, да ме повлече … дълбок и фин свят … с изящество … и точки, в които да се захващам, когато усетя че падам, че се подхлъзвам … искам да влезя в нечии свят на образи и сивмоли така дълбоко, че да забравя себе си … да остане чиста само фантазията … (прости ми че пиша в твоя сайт\блог)
[…] Едно време си мислих че пред мен стои стена. Стена, която изграждам аз. Но с възхода на годините започвам да се съмнявам. Една стена, но сам аз не съм. Някой има от другата страна. Дали друг ожесточено не подклажда основите й. Аз не мога да видя какво действително върши отсреща. Чувам му само гласа. Глас, на който непорочно си вярвах в началото, а сега нещо … а сега нещо. искам да намеря някой чийто свят да ме погълне, да ме повлече … дълбок и фин свят … с изящество … и точки, в които да се захващам, когато усетя че падам, че се подхлъзвам … искам да влезя в нечии свят на образи и сивмоли така дълбоко, че да забравя себе си … да остане чиста само фантазията … |—| […]
в театъра на жестокостта * то играе само с ръцете си * и прави чудно красиви форми * висящи във въздуха архитектури*фотографии на тела * които си приличат * * * ще случиш ли с мен това ? ще поемеш ли по моя път * по моя начин * или ще се разделим на този кръстопът със знак * безупречност * ти си съвършената * и нека това остане за спомен от мен