до 47 има още много, МНОГО време
Каква музика да избера този път за пране на чорапи? Да, защото отново свършиха. Бързо ли свършиха или просто не мисля често за своите чорапи. Не мисля често за своите гащи.
Трябва нещо да повдигне прането, а kooks вдигат. А ще ускорят ли времето за мен? Хайде, деца! Времето тече бавно. Цялата забавна индустрия се крепи на шибаното бавно време.
По някое време сутринта или може би вече обяд, съквартирант влиза в стаята ти да те пита ‘пи ли снощи от водата?’, а аз инстинктивно, секунди преди да влезе, съм отворил очи да му отдам нужното внимание. Накрая завършва с ‘трябва да ми дадеш осем кинта’, отпушване на мръсните канали или нещо такова.
И си мисля как все още самоубийството не се рекламира в паузите между изпълненията на хора, които цяла страна не обича, но профилактично си гледа. Не сме католици, хе. А може би наистина не съм гледал скоро телевизия? Полезно е да знаеш кой е най-големият на деня, нали?
Докато хора огорчени от своята популярност остават зад себе си томове ненаписани книги, аз ям корнита, щото може би рекламите от времената, когато гледах телевизия още са ми в бавната, заекваща тиква.
Пералните са човешката несигурност към прането, а мръсните чорапи са минотавър с котещи език.
Строежите са почти готови. Три. Дали и след като пукна ще си стоят там? Само при положение, че не бомбардират дотогава София, пфу.
Защото трябваше да му повярвам още тогава — всички сме пъпеши. В изпрани панелени кутии, готови за пазара.
Как може, Златане, животът да е кучка? Пъпеш такъв! Животът е музика, пране и музика. А в промеждутъците просто консумираш прането си. Ето това е животът. И около Земята няма увита змия, Джак. Около Земята има накачулени пъпеши борещи се за … (сладко).
Е, мама му стара! След като НЕ остане природа, всички ще си заминем. Рекламите за бързо и безболезнено самоубийство няма да са необходими, оставките също.
Бе не знам какво има след смъртта, ама ще се накефя да помним. А помни ли ме млякото, което сладко изпих снощи? И сигурно ново ще си купя, и сигурно марката няма да е същата, защото си избират една кутия произволно и ми я връчват, а аз никога нямам претенции към тях. Те са нашите крале, кралю — продавачките на мляко.
What am I to do with all this silence
Защото ме кара да живея в кутия.
Защото ме кара да се мъча да си спомням себе си всяка вечер след загубен ден.
Защото не знам кой е?
Защото затваряме прозорците си.
Shy away, shy away phantom
Run away terrified child
На кого да споделя чистата си мъка?
I’m better off without you
(…)
Ah, look at all the lonely people
Успокоението е в следващия път на забравен себе си. Красота и чисто бельо.
Where do they all come from
Не съм пъпеш