легло на заекващи

манирт е дърво, което ще засадим пред парламента

Събудих се в леглото на Тошо с ‘весо, хъркаш + говориш насън, щото си пич‘ върху една салфетка написано със синия маркер за упражнения (забравих наименованието; убегна ми бе). А той бдеше над мен цяла нощ. Благодаря.

За всеки един вчера се е случило нещо на 27 март, смея да предположа. Всеки е преживял по различен начин мятащите се хора пред себе си, снощи. А други са прекарали вечерта си сами, което не изключва мятане. Исках да бъда независим рецензент и да кажа пред вече спрелите своето независимо мятаме хора ‘вие сте моите живи хлебарки‘, но не бях и не го направих. Но те са моите живи хлебарки.

За мен е цяло предизвикателство да стоя там и да ги гледам, честно. Човекът с цигулката продължава да бъде моят idol. Не мога да му запомня името. Косьо, да. : )

В стаята на Тошо снощи също почувствах, че старите приятели не умират толкова бързо, колкото предполагах или поне един от тях не е умрял все още. Ако преодолея страха от заекването си, ще пътувам сам на стоп до Варна от Бургас. Да видим, веселин.

Пишем си за заекване. Вчера си купих носни кърпички, а днес масло. До някаква степен тези продукти ми бяха критични и се налагаше всеки път да искам от някого кърпичка и да пропускам закуската си. Продавачките всъщност не са толкова страшни, мамка му. Страшни са! Много по-лесно е да преодолееш заекването си, отколкото да ходиш до 345. Повярвайте : )

В апартамента бяхме останали само аз и дете. Ще ви издам една тайна от кухнята на дете — тя блогваше в своя тефтер. Очаквайте скоро разтърсващи откровение на детски му работи.

Избраната статия днес в bg.wikipedia е за трамвая.
Защото ние знаем колко обичаме трамваите. Нали, веселин?

А от проклетото заекване е останал само страхът. Мамка ти, заекване. Обичам те!

Не е късно да хвана лекцията …

Filed under: ядро |