легло на заекващи

Вчера не заеква, когато говори с новите хора. Преди да заспя, си мислих за това. Стана ми хубаво.

Преди изчезването на черния портфейл на Калоян, той сподели.

Луната в стаята е същата както преди месец. Ям на лунна светлина с малко помощ от фенерчето на телефона. И компютърът допринася с някаква светлина.

Оповестяването било безсмислено, казва. И далеч съм бил от онези проблеми, също казва. Без да го споделя го чувствам, чувствам го него по този начин — нищо/той. Но точно за това искам да греша. Искам, затова фактите подкрепящи нищото/той ме натъжават. Тишина. Красивото цвете не мирише. Или, изсъхналото цвете ухае?

Ремонт по линията на петицата. Към Красно село улових временно обслужващия линията автобус.

Нощта е пролетна, но липсата на светлина успешно предразполага към малки тъги, които всъщност нямат общо с липсата на светлина. Има улични лампи.

Спомена, човек спомена, бил се влюбил онзи ден вчерашен в пет човека. Бяха вдъхновяващи, да. Те не говореха за другарчетата си, а усмихваха тъжните деца насядали около тях. Те не са готини, те са действителни.

Губи се, все повече се губи, смисълът от проблема ‘разбират ли ме‘. Защото ако математиката беше човек, то щеше да е майка на тъжните деца. А вълнувал ме е проблем такъв, защото искам да обичам приятелите си. Спрях. Случват се тези неща чрез тишина. Искам действителност, не говорня.

Стана ми хубаво, на мен също, когато Калоян сподели наблюдението си в автобуса преди безследно да изчезне портфейлът му, което последствие се опита да изпари генериралото се щастие. Само го подчерта.

Вярно. Расте тя. Колко вярно е това за незначението на времето в областта на човешките отношения.

Да бъдем интимни с теб. Да споделя незначението с теб.

Свят, бъди интимен. Аз ще те кача.

Днес говорих със Златко и Виктор заради онази причина. Заради нея. Кога ще престана? Интересен въпрос за едночасова разходка, да. Трамвайната линия бе в ремонт …

стара загора танцува
кюстендил малко интересно момиченце

хасково майка с цици
момчиловци случва усмивки

пловдив играе с огъня
имаше и смолян
смолян не владееше ли звуците?

бургас мрън мрън : ) бръкнаха ми в окото

не успявам да намеря блога на каналин и други теории; знам само blogspot и stop

не ме разбирал, писа мишо / (мишо, оправи си връзките на публикациите; тези, които нямат заглавия) / написал го е. разбрало се е. забранявам на света разбирам.

луната мина зад кърпата, която мартин използва за къпане у дома; но леко само трябва да променя позицията си, за да успея да я видя отново

бягаме от действителността; хубаво ми звучи в този момент, хубаво
а тя е първа публикация от wordpress25rc1

не забравяй природата на бюлетина; природата на бюлетина

музиката в ушите ми няма нищо общо/няма и нищо лично към; тя е път към онази действителност горе

Filed under: ядро |