легло на заекващи

Няма я. Питай прахта, я няма. Липсва от рафтчето с книги. Как хубаво щеше да се впише сега, да ми напомни за себе си отново. Да изживея прахта отново.

Няма я. Книгата я няма.

Липсва ми. Тъжно е. Поглеждам към рафтчето и не виждам я. Не виждам питай прахта.

Кого да питам сега? Нея я няма, а аз оставам сам сред чистота.

Моля ви! Искам Лайла. Искам Лайла на Пърсиг. Аз скоро не ще възстановя там питай прахта.

А ти тъжен ли си, човеко? Липсва ли ти прочетена книга?

Чувстваш ли, човеко? Чувствал ли си? Можеш ли да живееш сам? Кого питаш, когато имаш въпрос? Открил ли си? Разбра ли? Докосна ли? Ама остави тази бира на масата и си припомни всеки един банален въпрос, молим.

Нека получа Лайла. Нека не спра да тъжа. Искам да чувствам в болка през дъжда.

Ще питам Юго. Помогни ми, Юго. Нека разкажеш нещо за себе си. Нека вдъхнеш кураж.

И утре какво? И утре какво, човеко? И утре … какво? Утре отново ще бъда сам и ще питам, ще питам за прахта. Кога ще ми върнеш прахта? Искам да загубя отново! Моля те, върни ми прахта!

Искаш си отново прахта, смешни заекващ човеко. Що не легнеш в прахта?

Filed under: ядро |