съществува: първи март, 08 / 24 април, 08

завършваме с 34/5 публикации и известно участие на трети лица

бъдете информирани повече без информационен бюлетин

до! (тук ще публикувам евентуална нова връзка)

нов адрес със следващо динамично съдържание:

богнещеумра.vlasath.org

възможно е да подозирате размера на моята благодарност, но — съмнявам се в това аз
но в други неща не се съмнявам

във вашата доброта и красота

искам да бъдете озарена и благословена от човеци, не от богове
боговете, казват, бързо прощавали
хората, никак
: )

аз отново потеглям
по пътищата ежедневно умират хора
ако аз бъда един от тях
ще съм пълноценно умрял

не плачете за мен тъжни деца, не плачете
вашите сълзи са умъртвили нетленната ми плът

(паролата за този компютъра е близо до захарна фабрика; късмет:)

някои издигат паметници всякакви
аз ще вдигна глава
и ще погледна за вас
висок е, висок е моят монумент
за вас

shine on!

Бургас, сутрин колко си празен. Един такъв замръзнал си. Като в сън се ширя през теб и поставям спомени, като в компютърна игра в твоите градинки, улици и места, места, места за пиене.

С нови усещания. Засаждам в теб своите нови усещания. Покривам старите места с нови усещания.

Набирам текст на пишещата си машина, която машина пишеща не биха я нарекли дори, върху красивото мое удобно бюро и стол такъв. Набирал хиляди букви тук, отново го правя.

Знаеш, нов не съм, нито увехнала тръстика. Аз съм същия този веселин, просто.

Последните двайсет минути от пътуването, първите двайсет мои години. През терасата удоволствие изпитвам да те анализирам. А ти, мамка ти, старче — туптиш се тъй.

В ръката си държа, отпивам от бутилка кока-кола лайт. Отпивам от бутилка първото попаднало нещо, защото внимание не мога да отдам на течности поемайки, ти си там — отпред. Теб гледаме.

Не ми липсва. Ще те напусна отново. Но пука ли ни, бро? Ние в себе си помежду разказваме и белези оставяме. Та ние сме проклето едно, помниш. Няма да остане забравено, да остане забравено изстрадването на всеки един, казват, нормален ден в теб. Всяко едно прибиране от даскало. Всеки един ден в даскало. Улици, през които аз съм преминавал, да, много пъти. По тях ще спра, спрях да крача, но повярвай, там дето крача говорят и пишат за твоите деца. Твоите деца на тъгата искат да слушат за теб, но да те видят — не.

Отгледал си ни. Заложил си в нас свещени предразсъдъци, ужасни страхове. И благодаря ти. Учат очите влажни да бъдат. А аз, благодаря, ще ги боря далече. Разбери, ще ги боря далече.

Изкарай следваща серия тъжни деца. Изкарай, та да пишат и изкормят света.

Бургас, просто име. Варна, просто име. Силистра, просто име. Димитровград, просто име. Ямбол, прости, че късно аз за теб научих, просто име. Петрич, къде се беше ти укрил, просто име. Да се науча аз да пусна, пусна, пусна всички просто имена искам.

Благодаря, че изгради в мен чувството за невъзможност. Аз ще го превърна в невъзможно.

Никога обичан ти, баща по име.

Целувката на жената-паяк Мануел Пуиг
ISBN 954-529-443-4 | притежавам

Ангели на самотата Джак Керуак
ИК, ЕРА, София, 2001 | не притежавам : )

Питай прахта Джон Фанти
ISBN 954-949-012-2 | притежавах : -|

(през 1997 е излязла на българския пазар Мечти от “Банкър Хил”, Джон Фанти; молим, забелязалите книгата да използват най-близката точка до Интернет; благодарим)

мартина! да, същата мартина.

искам да ви пусна shine on на the kooks

съжалявам, че песента е от новия албум, който повечето хора, които познавам, отричат, а и групата не се обича, уви, много

всъщност
ето защо
ме порази

това желание

Safety pins holding up the things
That make you mine
About your hair you needn’t care
You look beautiful all the time

Because you’re not done
Why do you bite the hand that feeds you
Why do you?
Why do you bite the hand that feeds

надявам се моето желание да бъде изпълнено до 27 часа
веселин

Chapter 1
Преди година вписвах в текст. Първата публикация е от шести март. Легло на заекващи, напълно случайно, стартирах на първи март. Новата година за мен се движи около март месец. Напълно нормално е следващaта година легло на заекващи да спре да се вписва и да започне примерно нещо като дюшек на хижар
. Е, март нещо ще се случи, с разликата, че и аз не съм сигурен какво.

От 2004 насам/натам съм вписвал в около три места под homelinux.*, после беше blog.vlasath.org. Превърна се във veselin.vlasath.org. Първият ми, още тогава гордо наричан blog (чувствах се толкова окрилен от идеята; осъзнавах, че е прeкрасно, но дотам), умря около експериментите ми с тогава единствения ми компютър, който играеше всички роли — от сървър до настолен.

След смъртта на Първия започнах нов, който премина във veselin.org (под всякакви форми). Той следваше тъпата концепция на Първия, не умря, но беше изкормен от уеб мрежата лично от автора си. Архиви се пазят, но аз лично нямам нерви да го чета. Успял съм съвестно да събера много простотия в една база. Най-живият ми спомен е как описвам некадърно един футболен мач игран между назе си. Добави и оплакванията около даскало. Простак!

Е, осъзнаването на това колко малоумно и изключително тъпоумно е да пишеш просто така, без дори да си внушиш за себе си идея, не ми е попречило да стартирам нов подобен блог под veselin.name, който също се пази, но се води кратко (за щастие). Но бях изключително горд с темата (wp-theme) му.

Кипях, кипях тихичко аз. veselin.name се превърна в текст. Вписвах рядко, но винаги бях сигурен в. Затова текст може все още да се достъпва, че дори да бъде читаем от самия мен. Това не означава, че съм съгласен с всичко вътре.

Ето го сега — бюлетинът. В периода, в който спряха да ми бъдат интересни чуждите глупости и реших да се концентрирам върху индивидуалностите, с които някога съм имал възможността да дискутирам [постави тема] или вдигна [постави предмет]. За тях вписвам, тях чета.

А с протестите не ме е страх, че ще изостана, защото просто си имам вътрешен човек. :Р

Chapter 2
(мислех че ще остана в неизвестност, а ти с цялата си наглост на публикация ми изписваш името с голяма буква [: )]; също така се налага да обсъдим пожеланията, но нека го направим под небе + да не споменавам и сериалите, между които се помещавам + кристофър не обича жълтото, но притежава червен оцветител за храна, който му помага да яде индийска такава + е, накрая завършва много мило; благодаря ти, [постави име] : )

е, честит рожден ден, веселин
щото си пич, е казал тошо /таен блог?/
благодаря, тошо
и докато снимам ходя като патка
благодаря, мишо

а на 13 април, 2008 ще ви издам тайната на vlasath.org
vlasath означава роден от ръката на власакиев : )

+ също
през годините се опита да ми бъде наложено варненско местораждане, което си е долна лъжа
роден съм в Бургас!
е, няма да ставам стругар, нито да уча в семинарията/за момента
+ да, да
знам че семинарията не е мехиканското посолство, но ми се струваше чудесна идея

Chapter 3
мама ми се обади три минути преди началото на 13 април според часовника на телефона
писах съобщение за рождения си ден на човек, който не знае, че имам рожден ден и удоволствието е сравнимо с това да ти пишат съобщения за рождения ти ден; надявам се тепърва да ми престои познанство с него

не ме кефят привидно звучащите оптимистично пожелания за рожден ден, установявам
защото, пич — границите са изкуствени, благодаря ( :

Chapter 4
искам нещо действително, което ще ме придружава през цялата година
пожелай ми любов, но и ме обичай
пожелай ми здраве, но и ме пази
пожелай ми щастие, но и ме прави щастлив
пожелай ми космос, но и го дефинирай
пожелай ми действителност, но и ми я създай
пожелай ми шоколад, но и ми купи
пожелай ми подаръци, но и ми вземи
пожелай ми жени, но по-добре не го прави /оф, още един повод за митко/
пожелай ми коли, но с електричество
пожелай ми да спася рила, но и я пази
пожелай ми спален чувал, но и ми изший
пожелай ми оставката на румен петков, но и го помоли
пожелай ми да не стандартизират ooxml, но и им плати повече
пожелай ми по-голямо разпространение на технологията Extensible Messaging and Presence Protocol (xmpp), но [постави възможност]
пожелай ми прегръдки, но и ме прегърни
бе, мамка му, що никой не ми пожела просто едни шибани сълзи
благодаря

Chapter 5
искам
искам калина да се върне
искам ани да се върне
искам и шефът също да се върне

искам
искам приятелите ми да не са безразлични към чувствата на приятелите ми
искам уважение зад гърба на хората
искам по-малко петя в алма алтер и повече алма алтер
искам да пуснат [постави име] и [постави име] по-рано от репетиции днес
искам да разбера кой е крум
искам другата година да живея с мартин, защото ще е интересен исторически момент
искам да не се заблуждаваш и създаваш кумири, щото е тъпо — ти ставаш ли за такъв?
искам да спрат да назовават невинни хора с great [постави държава на английски] writer
щото така ще умре ценен читател

Chapter 6
харесвам новия албум на the kooks, konk
харесвам овча купел

не ми липсва толкова колкото е по закон морето
не ми липсват ученическите години
защото е тъпо нещо да ти липсва като период, пич

не искам куче
не искам да съм отговорен пред животно с невинен поглед

и ако ти си от хората, които вярват в лошия си късмет и не мислят, че всичко, което искаш се постига

аз получих всичко, което искам до този момент

получих danil
получих patt
получих extreme
притежавам здрав нечуплив телефон без име
получих колело
все по-малко ми се налага да използвам различен протокол от xmpp за мигновени съобщения : )

мама и тате се обичат и са заедно
дядо и баба се обичат и са заедно
дядо и баба се обичат и са заедно

дядо веселин власакиев навършва с мен 78
това е най-голямата ми детска мечта с продължение

осъзнах че мога да обичам сам
получих своята любов и горещи сълзи късно вечер под изкуствена светлина

получих световен мир
продължавам да чувствам виктор близък
златко не се променя

Chapter 7
какво не получих и не достатъчно съм се стремял аз

искам да възстановя стабилното си отношение с братовчед си
искам да общувам повече с вуйна
да общувам повече с вуйчо
като за начало по-често трябва да посещавам ВАРНА

искам да благодаря на големия златко
защото той е най-култовият човек
и ужасно тук значи много
ужасно го обичам!
косьо е след него по култовост : )

искам да ти кажа че си тъп ако изразяваш на силен глас че аз да чувам негодувание срещу косьо ПО ВРЕМЕ НА СЕШАААН!
бе, тъп си

Chapter 8
искам да благодаря на митко печатарчето, защото
искам да благодаря на гочо
и да изразя съжалението си че не отидох на хижа рай оня път
искам дидко да си дойде това лято отново в БЪЛГАРИЯ
защото ми е хубаво с него

искам вдъхновяваща българска литература
повече!
искам българи с индивидуалност
без тях вдъхновяващата българска литература просто се изключва

искам да благодаря на всеки, който не строи в арапя

Chapter 9
искам да се възхитя пред чицо ицо, който е дългогодишен приятел на дядо ми веселин
той е на ~82 и е от тези хора които просто те усмихват прекрасно и чисто
той е като големия златко; вечно култов

е, дядо ми и чичо ицо доказват онова с границите

искам през новата година да установя контакт с всички готини хора, с които не съм успял, да : )

искам, кралю, повече тъжни погледи и по-малко иронични усмивки

а аз ти обещавам, че ще се опитам следващия път да заеквам по-малко
честно : )

Chapter 10
заслужаваш да ти стисна ръката

за миг да забравя
последно желание, обещавам : )

искам две тениски както следва:
– обичам мама
– обичам тате

това е!

Chapter 2013
всъщност съм започнал да съществувам точно във ВАРНА
благодаря ви хора
че ме има
: )

е, снощи се опитахме да подкараме радио
писах два пъти за

което никак не ми се върза с

тази вечер няма радио, сам съм
не успях да хвана магазините долу
та митко сподели хляба си с мен
отворих си консерва и замазах с хубаво масло
странния вкус на — хубава преди — скумрия в доматен сос
имам още две

мартин днес сподели че бъдещата ми съпруга щяла да се раздели с мен след трийсет минути
щото — гледай — нямало да й споделя информацията — слизане до магазина

бъдеща съпруго, днес не успях да сляза до магазина!

в кухнята е ужасно мръсно
чорапите отново свършиха

мартин — не съм сигурен дали днес — сподели, че навсякъде имало боксери/гащи

ама вярно си е — навсякъде има боксери и им се кефя; и чорапи има

нещо не се получи гледането на the source
с мартин само глупости мога да правя
баси
остана една бира, която в момента се пие

great american writer е нещото, което хора обичат да кичат други невинни такива
щото е глупаво
просто никой не иска да направи видео запис на куче пред общежитие
е, кучето с влажно езиче е също толкова great, колкото и всеки един ентусиаст, имал късмета да бъде издаден, че видиш ли — прочетен

щото накрая излизаш на улицата и писателите изчезват
появяват се трамваите и единствените живи писатели вътре — хората в трамваите
е, убеди ме в

щото накрая … ама хайде да не споменаваме ‘пускаш си телевизора’,
щото аз не притежавам такъв и вече не мога да негодувам
забравил съм

всеки има право да бъде простак, щото тъй е най-лесно
не отнемайте леснотията от хората!
иска да сере: бе пусни го да сере
ако ти спреш да сереш, той може да се замисли
ама само тогава! помни

щото, виж

уважение отдаваме на хора дори когато с нас човек не присъства
кво уважение ще отдадеш ти ако в когато си сам мачкаш книги и плюеш по фотографии

съжалявам, губиш ме като читател
ще си намеря ново заглавие

снощи група хора дадоха началото на esperanza/софия, което може и да не умре напълно в забрава

всъщност трябва да си поиграем малко с качеството на потока и да не вадим музика от слушалки + микрофон

кодирахме в ogg/vorbis, което може да е стреснало някоя платформа

имам голямо желание също така да включваме към потока директно гости, но нека първо да вкараме в ред нашето излъчване

би било забавно и ако се заформи някъде нещо community, където да се дебъгват проблеми и дискутират излъчвания преди/по_време/след/ВИНАГИИИИ : ) / диви крясъци

да, мишо, ние съществуваме _(’)_ /древна статуя/

so say we all!

в момента е някъде около 15:07, а до публикуването на този текст часовникът ще е напреднал с известно, но

на погледа на четящите и търсещи странични емоции искам да оповестя и успешно да рекламирам мой предстоящ продукт
предстоящ му да се реализира съучастнически с щурец/мартИн/shturec.vlasath.org; всъщност моето ефирно участие е спорен момент, но

радио излъчващо се почти само през/из/над/под мрежата, онази голямата

надявам се излъчването да започне около 23:30, като действителното му случване ще е див късмет, защото доколкото си спомням, от клиентско гледище, имахме един досаден проблем време оно

с мотивация моля сдобийте се на: http://shturec.vlasath.org/?p=277

е, ние ще се заредим с бира и …
пък ти ако искаш ела да бъдеш единствения ни слушател!

и … радиото ще продължи излъчването докато не умрем, пък после ще гледаме the source

при положение че поискате да се почувствате по-дълбоко в
ние ще присъстваме във trantor@conference.jabbeth.net, което само по себе си е jabber стая, но знам, че ти не използваш и не познаваш тази технология — ще бъде тихо

най-забавното ще е ако в 23:32 настъпи краят на света и бирата ни се стопли в случая

-

този път разполагаме с по-широк канал, така че България, ела повече

За какво си мислиш, когато си сам?
когато не си отвлечен от забавностти
когато си гледаш непривлекателните боси крака или с нещо върху тях
а знаеш, човек може да бъде сам и сред хора, а ти си привлечен от тази клауза
с какви емоции са придружени, не краката

Защото мислите са ужасно мръсни, моите. О, Господ, как контролираш своите мисли?

Когато тръгна да се подлагам на приятната инерция, аз генерирам в повечето случаи непривлекателни мисли, които не бих споделил. Дори как бих могъл да извлека цялата тази слуз на повърхността с голи ръце?

Аз съм лош човек. Опитах се да плача за своята осъзната гнусота, но тези доминиращи непривлекателни и отвличащи ме от съкровеното ми и интимно чисто аз пазеха очите ми сухи. И тогава се сещах за добър човек, човек с неосъзната за теб достатъчно доброта, просто защото ти не притежаваш; за добрия човек добри хора няма — те просто го изживяват. Очите ми се навлажняваха в моменти, когато успявах да извикам себе си. Себе си, който плаче за моята частна трагедия. Трагедия? Аз създавам и поддържам глупака в себе си. Разбрах — по-лесно ми е да бъда лош човек. А страхът и несигурността ме тикат вечно по-сладките и лесни пътища.

Започна да ми става ужасно трудно да викам себе си отново и отново. Защото зад просълзените очи е нетърпимо, нечовешко. Искам някога да бъде един човек, а не група гавреща се с едно жалко човешко тяло.

Не спах. Опитвах се да извикам една, една сълзичка за сухия си поглед. Една сълзичка за добрите хора, някога попадали под краката на тази група вътре, в рошавата неумееща да задържи поглед глава.

‘продължаваш да живееш така или иначе’ ми дава възможност да си задам въпроса ‘защо?’
защо не превъзмогнеш тази осъзната грозота

уморих се да превъзмогвам и да отправям въпросителни думи към
стига ми да преживявам, преживявам всеки 24 часа
защото няма значение вече за мен къде ще съм следващите 24 часа
те са там, аз под тях; тъжен, когато успея
тъгата е лукс

‘продължаваш да живееш така или иначе’ докато просто един ден се лишиш от тази опция
защото ако имах силата да се самоубия, щях да имам силата да задържам погледа си
ако някога задържа погледа си, подай нож

ще го забия в крака си
защото пред теб аз трябва да бъда сигурен че действително съществувам
а не си проекция на

Седя. Главата ми преведена надолу. Символ на срама. И си мисля за моето спасение — за моите листи и син химикал. Ръкописите, които извличат част от слузта за мен. Ръкописите, които са толкова ревностно пазени, не защото се страхувам от масата тъпаци независими красавци, а защото биха съсипали малкия веселин вътре, ако той разбере, че са попаднали в ръцете на добри хора.

ръкописите, върху които прахта пада непретенциозно

Не е сигурно колко още ще издържи малкият веселин вътре. Сълзата на един добър човек са трийсет и три негови разкъсвания, а после просто готина възможност да се възстановиш. Е, за следващите. А при всяко възкръсване на плътта, тя губи част от стойностите си. Следващата сълза може да бъде неговата смърт.

Плачете добри хора, плачете! Плачете, защото аз вече започнах да се съмнявам и в горещите си сълзи.

следните широкопопулярни български думи, изписваме:
грозен, лъжа, презрение, предателство, мизерен, жалък
и любов да подчертае

е, сега подреди тези думи така, че да бъдат почувстване, а не осъдени на време
човечеството има право да знае, има право да чувства
човек човека трябва всеки да почувства

Какво правя? За какво си мисля? Защо +нещо?
Моят отговор. Как бих могъл да ти отговоря, когато застанеш пред мен с желанието за един простичък диалог? Та аз не мога да говоря. И не обвинявай моето заекване. То е резултат. Моето свещено оправдание!

простичък диалог; ти няма да го понесеш; ти си добър човек
след час за мен можеш да бъдеш долен измамник, но
това няма да е дефинирано от малкия веселин

мога да те спася само тогава когато не знам за теб и не те виждам те забравя
а те не позволяват
те се кефят на всяко едно от трийсет и трите разкъсвания
те са моята публика след двайсет и четвъртия час
затова не пожелах нова

тук боговете нямат власт; боговете помощ за мен не могат подирят
боговете за мен са човеците
обичам хората
обичам допира до хората

молитвата е концентрация

малък веселин ти който си вътре
да бъде погледът ти
да бъде опитът ти
както да избягаш
така и да се бориш
молим

— —

ето защо съм щастлив